Димитър Молеров (живописец)

Димитър Томов Вишанов, също Молеров, Хаджиикономов или Хаджипопов, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.^[1]^[2]^[3]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.

Бързи факти Роден, Починал ...

Димитър Молеров
български зограф
Роден	около 1780 г. Банско, Османска империя
Починал	24 март 1853 г. (73 г.) Банско, Османска империя
Семейство
Баща	Тома Вишанов
Деца	Симеон Молеров
Димитър Молеров в Общомедия

Remove ads

Биография

Роден е в Банско около 1780 година^[2] или около 1790 – 1795 година^[4] в семейството на видния зограф Тома Вишанов. Синът му Симеон Молеров също е живописец.^[2] На младини чиракува Димитър при баща си, но с течение на времето изоставя неговия стил на зографисване и разработва свой, по-близък до светогорската религиозна живопис. Оставените в наследство множество икони и стенописи говорят, че Димитър Молеров притежавал големи технически познания, с внимание към формите и богатство на колорита. Според някои сведения той пътувал и работел на остров Крит, в Солун, в Шкодра, Албания и Княжество Сърбия.

В Сърбия работи в 1824 година. Негови са престолните икони на иконостаса във Врачевнишкия манастир. Могат да му се припишат и иконите на Свети Никола и Свети Йоан Кръстител в църквата „Света Богородица“ в село Барич, както и престолните икони на Света Богородица и Иисус Христос в „Света Троица“ в Рипан.^[5]

При Димитър Молеров са учили синът му Симеон, внукът му Георги, Михалко Голев, Неофит Рилски.

Умира в Банско на 24 март 1853 година^[4] или в 1868 година.^[6]^[2]^[7] Датата 1868 година е според запазения надгробен камък в Банско с надпис: „Зде почивает тело раба Божия иконописца Димитрия Т. Хаджиикономовича, представи ся в лето 1868“.^[7]

Домът му в Банско, който Молеров построява в началото на XIX век, наречен Молеровата къща, е обявена за паметник на културата.^[8]

Remove ads

Творчество

Сред по известните му произведения са:

В Рилския манастир:
- Стенописи в параклиса „Свети Архангели“ с ктиторски портрети на Мария и Михаил, понякога погрешно приписвани на зографа Христо Димитров (1835);^[2]
- Стенописи в параклиса „Свети Иван Рилски“ (1835);^[2]
- Царските икони в католикона „Рождество Богородично“, поръчани му от Неофит Рилски, понякога погрешно приписвани на Йован Иконописец (1835);^[2]
- Стенописите и ктиторските портрети на Севастиян и Серафим в църквата „Успение Богородично“ на метоха Пчелино (1835);^[2]
- Стенописите и ктиторските портрети на чорбаджи Вълко, дядо Яне, баба Стефана и Рада в католикона „Рождество Богородично“ и в параклисите „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“ в нея заедно със сина си Симеон Молеров (1840 – 1841). Впечатляващи са 18-те сцени от житието на Иван Рилски в католикона;^[2]
В църквата „Света Троица“ в Банско:
- Осем иконостасни икони (1839 – 1841);^[2]
- Икони за горния ред на иконостаса (1850);^[2]
В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко иконите на „Свети Николай“ (1816) и „Свети Архангел Михаил“ (1833), смятани за негово върхово постижение;^[2]
В църквата „Свети Илия“ в село Гостун – иконите на „Христос Всеопрощаващ с ангели и херувими“ (1833) и „Рождество Христово“ и кръстното разпятие, също смятани за негово върхово постижение;^[2]
В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново – „Успение Богородично“ (1840), също смятана за негово върхово постижение;^[2]
В църквата „Свети Димитър“ в село Тешово – иконостасната поредица (1848), също смятана за негово върхово постижение;^[2]
В църквата „Успение Богородично“ в село Фотовища – икони (1836);^[2]
В църквата „Успение Богородично“ в Неврокоп – икони (1846);^[2]
В църквата „Успение Богородично“ в Банско – икони;^[2]
В църквата „Успение Богородично“ в Годлево – вероятно 34 икони и целувателната икона „Успение Богородично“ (около 1835);^[2]
В църквата „Свети Димитър“, Жедна, Радомирско.

Молеров работи и в Шкодра, Драма и Драмско, на остров Крит, както и в Белград по покана на княз Милош Обренович.^[2]

Remove ads

Памет

На зографите от рода Молерови е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

На Димитър Молеров е наречен Молеровия рид на Антарктическия полуостров.^[9]

Галерия

Възкресение Лазарово. Икона от Димитър Молеров от църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново край Банско от 1840 г. Днес в Постоянната иконна изложба „Банска художествена школа“
Свети Димитър, икона на Димитър Молеров от „Свети Димитър“ в Тешово, 1860 г.
Митарство от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров, 1811 г. Стенопис в преддверието на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския Манастир. Детайл
Богородица Живоносен източник от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров, 1811 година. Стенопис в преддверието на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир. Детайл
Света Троица със Света Богородица от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров 1811 година. Стенопис върху западната стена на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир.
Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир
Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир