Димитър Молеров (живописец)

иконописец From Wikipedia, the free encyclopedia

Димитър Молеров (живописец)
Remove ads

Димитър Томов Вишанов, също Молеров, Хаджиикономов или Хаджипопов, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.[1][2][3]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.

Бързи факти Роден, Починал ...
Thumb
Свети Николай, икона на Димитър Молеров от „Света Троица“ в Банско, 1840 г.
Remove ads

Биография

Thumb
Апостолски събор. Детайл от стенопис на Димитър Молеров в параклиса „Свети Архангел Михаил“ в Рилския манастир, 1835 г.
Thumb
Света Богородица Ширшая небес, икона на Димитър Молеров от „Света Троица“ в Банско, 1860 г.

Роден е в Банско около 1780 година[2] или около 1790 – 1795 година[4] в семейството на видния зограф Тома Вишанов. Синът му Симеон Молеров също е живописец.[2] На младини чиракува Димитър при баща си, но с течение на времето изоставя неговия стил на зографисване и разработва свой, по-близък до светогорската религиозна живопис. Оставените в наследство множество икони и стенописи говорят, че Димитър Молеров притежавал големи технически познания, с внимание към формите и богатство на колорита. Според някои сведения той пътувал и работел на остров Крит, в Солун, в Шкодра, Албания и Княжество Сърбия.

В Сърбия работи в 1824 година. Негови са престолните икони на иконостаса във Врачевнишкия манастир. Могат да му се припишат и иконите на Свети Никола и Свети Йоан Кръстител в църквата „Света Богородица“ в село Барич, както и престолните икони на Света Богородица и Иисус Христос в „Света Троица“ в Рипан.[5]

При Димитър Молеров са учили синът му Симеон, внукът му Георги, Михалко Голев, Неофит Рилски.

Умира в Банско на 24 март 1853 година[4] или в 1868 година.[6][2][7] Датата 1868 година е според запазения надгробен камък в Банско с надпис: „Зде почивает тело раба Божия иконописца Димитрия Т. Хаджиикономовича, представи ся в лето 1868“.[7]

Домът му в Банско, който Молеров построява в началото на XIX век, наречен Молеровата къща, е обявена за паметник на културата.[8]

Remove ads

Творчество

Сред по известните му произведения са:

  • В Рилския манастир:
    • Стенописи в параклиса „Свети Архангели“ с ктиторски портрети на Мария и Михаил, понякога погрешно приписвани на зографа Христо Димитров (1835);[2]
    • Стенописи в параклиса „Свети Иван Рилски“ (1835);[2]
    • Царските икони в католикона „Рождество Богородично“, поръчани му от Неофит Рилски, понякога погрешно приписвани на Йован Иконописец (1835);[2]
    • Стенописите и ктиторските портрети на Севастиян и Серафим в църквата „Успение Богородично“ на метоха Пчелино (1835);[2]
    • Стенописите и ктиторските портрети на чорбаджи Вълко, дядо Яне, баба Стефана и Рада в католикона „Рождество Богородично“ и в параклисите „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“ в нея заедно със сина си Симеон Молеров (1840 – 1841). Впечатляващи са 18-те сцени от житието на Иван Рилски в католикона;[2]
  • В църквата „Света Троица“ в Банско:
    • Осем иконостасни икони (1839 – 1841);[2]
    • Икони за горния ред на иконостаса (1850);[2]
  • В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко иконите на „Свети Николай“ (1816) и „Свети Архангел Михаил“ (1833), смятани за негово върхово постижение;[2]
  • В църквата „Свети Илия“ в село Гостун – иконите на „Христос Всеопрощаващ с ангели и херувими“ (1833) и „Рождество Христово“ и кръстното разпятие, също смятани за негово върхово постижение;[2]
  • В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново – „Успение Богородично“ (1840), също смятана за негово върхово постижение;[2]
  • В църквата „Свети Димитър“ в село Тешово – иконостасната поредица (1848), също смятана за негово върхово постижение;[2]
  • В църквата „Успение Богородично“ в село Фотовища – икони (1836);[2]
  • В църквата „Успение Богородично“ в Неврокоп – икони (1846);[2]
  • В църквата „Успение Богородично“ в Банско – икони;[2]
  • В църквата „Успение Богородично“ в Годлево – вероятно 34 икони и целувателната икона „Успение Богородично“ (около 1835);[2]
  • В църквата „Свети Димитър“, Жедна, Радомирско.

Молеров работи и в Шкодра, Драма и Драмско, на остров Крит, както и в Белград по покана на княз Милош Обренович.[2]

Remove ads

Памет

На зографите от рода Молерови е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

На Димитър Молеров е наречен Молеровия рид на Антарктическия полуостров.[9]

Галерия

Remove ads

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
Гергина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(около 1750  неизв.)
 
Мария Вишанова
 
Димитър Вишанов
 
Георги Вишанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(около 1770  1853)
 
Катерина Тодорова Везьова
(1785  1885)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кадифа Хадживълчева
(1816  ?)
 
Симеон Молеров
(1816  1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина Тодорова
Ушева
 
Вишан Молеров
(1847  1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848  1878)
 
Елена Деликостова
Сирлещова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(1870  1916)
 
Иван Молеров
(1873  1917)
 
Фания Филева
 
Симеон Молеров
(1875  1923)
 
 
 
Димитър Молеров
(1874  1961)
 
Костадин Молеров
(1876  1957)
 
Мария Кочукова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1923  1996)
 
Свобода Молерова
(1928  2007)
 
 
 
Малин Молеров
(1916  1976)
 
Милка Пондева
(1919  ?)
 
Петър Пондев
(1914  1984)
 
Драганка Молерова
(1921  ?)
 
 
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads