Свети Димитър (Битоля)

„Свети Великомъченик Димитър“ или „Свети Димитрий“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитар“, „Свети Димитриј“) е възрожденска православна църква в Битоля, Северна Македония, катедрала на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

---

„Свети Димитър“ „Свети Димитар“
Камбанарията
Местоположение в Битоля41.029722, 21.333889
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Битоля
Посветен на	Димитър Солунски
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Вероизповедание	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество	Битоля
Изграждане	1830 година
Статут	действащ храм
„Свети Димитър“ в Общомедия

История

Изградена е в 1830 година само за четири месеца на мястото на стар параклис.^[1] Според Асен Василиев, въпреки че няма запазени надписи или други сведения за авторството на църквата, тя е дело на дебърския род Рензови.^[2] Камбанарията е изградена в 1936 година.^[3] Построена е с дарения от отделни местни търговци и еснафите в града.^[1] След създаването на Българската екзархия в 1870 година, българска катедерална църква става „Рождество Богородично“, а „Свети Димитър“ продължава да бъде катедрала на епархията на Вселенската патриаршия.

Описание

Стенописно изображение на Свети Димитър, дело на Георгиос Мануил от Селица, 1845 година

В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна базилика със странични галерии.^[3] Вкопана е 1 m, за да не надвишава околните джамии.^[1] Площта на храма е около 650 m². Колонадата на наркетса поддържа галерията на втория етаж и завършва с параклис на изток. Балконът на галерията заема ширината срещу средния кораб и завършва с балдахин. Колоните са с капители, върху които стъпват арките на полуцилиндричния таван на средния кораб. Таваните на страничните кораби са плоски.^[4]

Целият иконостас е изработен в позлатена резба от неизвестни резбари.^[3] Царската икона на Исус Христос и празничните „Въведение Богородично“, „Кръщение Христово“, „Влизане в Йерусалим“, „Разпятие“, „Петдесетница“ и „Отричане на Тома“, датирани около 1730 година, са на Давид Селеница, днес в Музея на Македония в Скопие.^[5] На иконостаса има икони от 1842 година дело на Михаил Анагност и сина му Николай Михайлов.^[6] Забележителни са и владишкият трон и стъклените полилеи.^[1]

В 2005 година консерваторите от Битолския институт и музей и Института за защита на паметниците на културата откриват дотогава непозната фреска на Иисус Вседържител. Фреската е в централния дял от свода на църквата, който повече от век е покрит от саждите на изгорели свещи.^[7]