Светослав Пеев

български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia

Светослав Пеев
Remove ads

Светослав (Славчо) Панайотов Пеев е български театрален, телевизионен и филмов актьор, режисьор и художник.

Бързи факти Други имена, Роден ...
Remove ads

Биография

Роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г.

Пеев работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1967 –), където е директор до 1989 г., и в Дарик радио.

Директор на Българската академия за култура в Рим, и на Централния студентски дом на културата (1992 –).

Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма.[1] Измежду филмите с негово участие са „Конникът“ (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „С деца на море“ (1972), "Войната на таралежите" (1979) , "Баш майсторът на море" (1982), „Мисия Лондон“ (2010) и много други.

Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър.[2] Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис.

През лятото на 2018 г. Топлофикация осъждат и запорират заплатата на Пеев като директор на театъра в Дупница. В интервю за 24 часа той заявява, че това е несправедливо, тъй като „задълженията ми бяха 3900 лв., след което разбирам, че от Топлофикация са признали, че 2000 лв. не им ги дължа. И сега заради 1900 лв. ми спират заплатата.“[3] През октомври 2018 г. Пеев претърпява сърдечен удар и бива настанен в болница в Дупница.[4] На 18 октомври става ясно, че състоянието му е стабилно. Той споделя в интервю, че причината за хоспитализирането му не е сърдечен удар, а преумора.[5] Умира на 27 февруари 2024 г. сутринта на 84 години.[6]

Футбол

Пеев е един от най-известните привърженици на софийския Локомотив, като рядко пропуска мач на любимия клуб.[7] За известен период от време през 90-те години е пресаташе на клуба.[8]

Remove ads

Награди и отличия

  • Заслужил артист (1984).
  • „Награда“ на II общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство.
  • „II награда“ на Майските тържества в Пловдив.

Театрални роли

  • „Хитрата вдовица“ (Карло Голдони) – дон Алваро
  • „Индианци“ (А. Колит) – полковник Форсайт
  • „Швейк през Втората световна война“ (Бертолд Брехт) – младият Прохазка
  • Римска баня“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
  • „Сако от велур“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
  • „Рицарят на печалния образ“ – мюзикъл за деца от (Стефан Цанев) – Дон Кихот
  • „Галактика на поколенията“ (Росица Златанова) – пенсионера Найден

Телевизионен театър

  • „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
  • „Вратите хлопат“ (1983) (Мишел Фермо)
  • „В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) (Любен Попов) – мюзикъл
  • „Черната стрела“ (1974) (Йордан Добрев)
  • „Война в джунглата“ (1974) (Димитър Подвързачов)
  • „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
  • „Урок по геометрия. Триъгълникът“ (1972) (Алберт Коен) – свалячът
  • „Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - Иванов, секретарят на министъра
  • „Репетицията се състоя“ (1969)
Remove ads

Филмография

Повече информация Актьор, Година ...
Remove ads

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads