Светослав Пеев
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Светослав (Славчо) Панайотов Пеев е български театрален, телевизионен и филмов актьор, режисьор и художник.
Remove ads
Биография
Роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г.
Пеев работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1967 –), където е директор до 1989 г., и в Дарик радио.
Директор на Българската академия за култура в Рим, и на Централния студентски дом на културата (1992 –).
Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма.[1] Измежду филмите с негово участие са „Конникът“ (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „С деца на море“ (1972), "Войната на таралежите" (1979) , "Баш майсторът на море" (1982), „Мисия Лондон“ (2010) и много други.
Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър.[2] Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис.
През лятото на 2018 г. Топлофикация осъждат и запорират заплатата на Пеев като директор на театъра в Дупница. В интервю за 24 часа той заявява, че това е несправедливо, тъй като „задълженията ми бяха 3900 лв., след което разбирам, че от Топлофикация са признали, че 2000 лв. не им ги дължа. И сега заради 1900 лв. ми спират заплатата.“[3] През октомври 2018 г. Пеев претърпява сърдечен удар и бива настанен в болница в Дупница.[4] На 18 октомври става ясно, че състоянието му е стабилно. Той споделя в интервю, че причината за хоспитализирането му не е сърдечен удар, а преумора.[5] Умира на 27 февруари 2024 г. сутринта на 84 години.[6]
Футбол
Пеев е един от най-известните привърженици на софийския Локомотив, като рядко пропуска мач на любимия клуб.[7] За известен период от време през 90-те години е пресаташе на клуба.[8]
Remove ads
Награди и отличия
- Заслужил артист (1984).
- „Награда“ на II общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство.
- „II награда“ на Майските тържества в Пловдив.
Театрални роли
- „Хитрата вдовица“ (Карло Голдони) – дон Алваро
- „Индианци“ (А. Колит) – полковник Форсайт
- „Швейк през Втората световна война“ (Бертолд Брехт) – младият Прохазка
- „Римска баня“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
- „Сако от велур“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
- „Рицарят на печалния образ“ – мюзикъл за деца от (Стефан Цанев) – Дон Кихот
- „Галактика на поколенията“ (Росица Златанова) – пенсионера Найден
Телевизионен театър
- „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
- „Вратите хлопат“ (1983) (Мишел Фермо)
- „В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) (Любен Попов) – мюзикъл
- „Черната стрела“ (1974) (Йордан Добрев)
- „Война в джунглата“ (1974) (Димитър Подвързачов)
- „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
- „Урок по геометрия. Триъгълникът“ (1972) (Алберт Коен) – свалячът
- „Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - Иванов, секретарят на министъра
- „Репетицията се състоя“ (1969)
Remove ads
Филмография
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads