Свищов (община)
община в област Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Община Свищов се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
.png)
Remove ads
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в най-северната част на област Велико Търново. С площта си от 625,321 km2 заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,41% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Ценово от област Русе;
- на югоизток – община Полски Тръмбеш;
- на юг – община Павликени;
- на запад – община Левски от област Плевен;
- на северозапад – община Белене от област Плевен;
- на север – град Зимнич от държавата Румъния.
Релеф, води
Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простират две низини: на запад от град Свищов – източната част на обширната Свищовско-Беленска низина, а на изток от града – по-малката Вардимска низина (25,7 km2). Тук, на брега на река Дунав при 538-ия километър е и най-ниската точка на общината – 17 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите източни части на Средната Дунавска равнина. В западната част на общината от юг на север се простира северната част на т.нар. Сухиндолско-Свищовски базалтови могили. В района на селата Сломер и Червена над околния терен се издигат могилите Червенска (217 m), Славова (213 m), Двете могили (228 m) и Трите могили (243 m), а в района на село Драгомирово – могилите Драгомировска (243 m) и Пчелинова (246 m), най-високата точка на общината, разположена северно от селото.
В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 539 до 560 km (броени от устието на реката). Другите две по-големи реки в общината са река Барата, протичаща с цялото си течение през западната ѝ част и вливаща се в река Дунав при град Свищов, при 555 km. В югоизточната част на общината, покрай селата Горна Студена, Александрово, Алеково, Хаджидимитрово и Совата преминава средното течение на река Студена (ляв приток на Янтра).
В село Овча могила има минерален извор с температура 45 °С и е с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения. В изградените балнеолечебни заведения се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и др.
Remove ads
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 42 734 | 100,00 |
| Българи | 34 855 | 81,56 |
| Турци | 2233 | 5,23 |
| Цигани | 238 | 0,56 |
| Други | 125 | 0,29 |
| Не се самоопределят | 145 | 0,34 |
| Неотговорили | 5138 | 12,02 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
| Численост на живородените | Численост на починалите | Естествен прираст | Коефициент на раждаемост (в ‰) | Коефициент на смъртност (в ‰) | Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
| 1985 | 595 | 708 | -113 | 11.2 | 13.4 | -2.1 |
| 1988 | 544 | 699 | -155 | 10.5 | 13.5 | -3.0 |
| 1989 | 563 | 693 | -130 | 11.0 | 13.5 | -2.5 |
| 1990 | 494 | 700 | -206 | 9.7 | 13.7 | -4.0 |
| 1991 | 437 | 684 | -247 | 8.6 | 13.5 | -4.9 |
| 1992 | 435 | 633 | -198 | 8.6 | 12.5 | -3.9 |
| 1993 | 402 | 669 | -267 | 7.9 | 13.2 | -5.3 |
| 1994 | 343 | 738 | -395 | 6.7 | 14.4 | -7.7 |
| 1995 | 282 | 716 | -434 | 5.5 | 14.0 | -8.5 |
| 1996 | 335 | 727 | -392 | 6.6 | 14.4 | -7.8 |
| 1997 | 302 | 730 | -428 | 6.1 | 14.8 | -8.7 |
| 1998 | 322 | 684 | -362 | 6.6 | 14.1 | -7.5 |
| 1999 | 344 | 754 | -410 | 7.2 | 15.8 | -8.6 |
| 2000 | 340 | 749 | -409 | 7.1 | 15.7 | -8.6 |
| 2001 | 292 | 679 | -387 | 6.1 | 14.2 | -8.1 |
| 2002 | 311 | 711 | -400 | 6.5 | 14.9 | -8.4 |
| 2003 | 336 | 720 | -384 | 7.0 | 15.0 | -8.0 |
| 2004 | 324 | 708 | -384 | 6.7 | 14.5 | -7.9 |
| 2005 | 358 | 690 | -332 | 7.3 | 14.0 | -6.8 |
| 2006 | 386 | 717 | -331 | 7.8 | 14.6 | -6.7 |
| 2007 | 373 | 666 | -293 | 7.6 | 13.5 | -6.0 |
| 2008 | 386 | 734 | -348 | 7.8 | 14.9 | -7.0 |
| 2009 | 426 | 645 | -219 | 8.6 | 13.0 | -4.4 |
| 2010 | 421 | 678 | -257 | 8.6 | 13.8 | -5.2 |
| 2011 | 407 | 724 | -317 | 9.6 | 17.0 | -7.5 |
| 2012 | 441 | 668 | -227 | 10.6 | 16.0 | -5.4 |
| 2013 | 394 | 646 | -252 | 9.6 | 15.8 | -6.2 |
| 2014 | 407 | 680 | -273 | 10.2 | 17.0 | -6.8 |
| 2015 | 420 | 683 | -263 | 10.9 | 17.6 | -6.8 |
| 2016 | 396 | 656 | -260 | 10.5 | 17.4 | -6.9 |
| 2017 | 378 | 646 | -268 | 10.3 | 17.6 | -7.3 |
| 2018 | 282 | 644 | -362 | 8.0 | 18.2 | -10.2 |
| 2019 | 275 | 634 | -359 | 8.0 | 18.5 | -10.5 |
| 2020 | 213 | 728 | -515 | 6.4 | 21.8 | -15.5 |
| 2021 | 228 | 886 | -658 | 7.1 | 27.5 | -20.4 |
| 2022 | 199 | 706 | -507 | 7.4 | 26.4 | -19.0 |
| 2023 | 184 | 578 | -394 | 7.0 | 22.0 | -15.0 |
Населени места
Общината има 16 населени места с общо население от 27 595 души към 7 септември 2021 г.[3]
Remove ads
Административно-териториални промени
- Височайши доклад № 8421/обн. 26.11.1881 г. – преименува с. Мидхат паша кьой на с. Александрово;
- Указ № 259/обн. 23.11.1884 г. – преименува с. Дели сюлю на с. Драгомирово;
- Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Хаджи Муса на с. Морава;
- МЗ № 2820(обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Акча яр на с. Алеково;
- – преименува с. Саръ яр на с. Хаджидимитрово;
- – преименува с. Чаушка махала на с. Деляновци;
- Указ № 196/30 януари 1970 г. – признава н.м. ДЗС „Совата“ за с. Совата.
Транспорт
През западната част на общината, от юг на север преминава участък от 31,4 km от трасето на жп линията Левски – Ореш – Свищов.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 126,7 km:
- участък от 13,4 km от Републикански път I-3 (от km 23,8 до km 37,2);
- участък от 32,1 km от Републикански път II-52 (от km 43,2 до km 75,3);
- последният участък от 3,6 km от Републикански път II-54 (от km 27 до km 30,6);
- последният участък от 27,7 km от Републикански път III-302 (от km 2,5 до km 30,2);
- последният участък от 27,7 km от Републикански път III-405 (от km 45,6 до km 78,8);
- последният участък от 13,2 km от Републикански път III-407 (от km 87,1 до km 100,3);
- последният участък от 3,5 km от Републикански път III-504 (от km 42 до km 45,5).
Remove ads
Топографска карта
- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads