Царевец (област Велико Търново)

Ца̀ревец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.

---

Царевец
Панорамен изглед към Царевец
Царевец 43.58634, 25.364407 Царевец
Общи данни
Население	1004 души[1] (15 март 2024 г.) 31,5 души/km²
Землище	31,925 km²
Надм. височина	200 m
Пощ. код	5282
Тел. код	06329
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	78121
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Царевец Марин Любенов (БСП)
Царевец в Общомедия

География

Село Царевец се намира на около 3 км южно от град Свищов. Съседни села са му Вардим – на около 8 км североизточно, Совата – на около 8 км югоизточно, Козловец – на около 8 км южно и Българско Сливово – на около 5 км югозападно. През селото минава третокласният републикански път, по който общинският център Свищов установява връзка с областния център Велико Търново.

През Царевец протича от запад на изток малка местна река (ручей), вливаща се в река Дунав, с обща дължина около 10 км и надморска височина по течението ѝ, намаляваща в границите на селото от 100 – 105 м до около 84 м. На север и на юг от нея надморската височина нараства постепенно до 130 – 140 м, а на уличното кръстовище западно от църквата е около 92 м.

Селото се намира в зоната с умерен климат. Това благоприятства развитието на растенията с относително по-малка топлолюбивост – зърнени, зеленчукови култури, слънчоглед, захарно цвекло, лоза и други.

Земеделските земи на Царевец са – според потенциалното им плодородие при неполивни условия – предимно добри. ^[2]

В близост до Царевец има места, подходящи за отдих и туризъм. Някои от тях са свързани с разположения на около 800 м северно от селото, в землището на град Свищов, манастир „Покров Богородичен“^[3][4], до който има асфалтиран^[5][6] общински път, ляво отклонение на пътя от Царевец към Свищов.

Населението на село Царевец ^[7], наброяващо 1732 души към 1934 г., след последвали резки възходящи и низходящи колебания достига максимума си от 2276 души към 1965 г., намалява рязко до 1816 към 1975 г., а после плавно – до 1048 души към 2018 г.

История

В землището на Царевец има документирани 9 археологически обекта – надгробни могили и могилни некрополи, всичките с неопределима хронология, както и 5 обекта – недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически.^[8] Те свидетелстват за наличие там на живот в миналото, може би още от древността.

За началото на селото няма данни. То съществува поне от 17 век като турско-българско село, с преобладаващо турско население. Намерени са монети от 18 и 19 век. След Освобождението идват малко заселници от Балкана, а по-късно от Мала Азия. По-старото име се знае като Текир, Текир капи, Текир дере, които се обясняват със старо светилище, на мястото на което вероятно се намира манастирът „Покров Богородичен“. Не е известно защо и кога е наречено Царевец, но очевидно и при преминаването на Феликс Каниц през 1868 г. е носело и това българско име.^[9]

В центъра на Царевец е издигнат паметник на загиналите воини в Руско-турската освободителна война.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

	Численост	Дял (в %)
Общо	1150	100,00
Българи	950	82,60
Турци	3	0,26
Цигани	0	0,00
Други	5	0,43
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	192	16,69

Религии

Доминираща религия в Царевец е православното християнство.

Обществени институции

Село Царевец е център на кметство Царевец.^[11][12] В селото има пощенска станция.^[13]

Църквата „Света Троица“ в село Царевец, построена през 1894 г., действа само на големи религиозни празници.^[14]

Читалище „Светлина – Царевец 1927“^[15][16] е действащо, регистрирано под № 1662 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата.

Целодневната детска градина (ЦДГ) „Радост“ в село Царевец има филиали в селата Горна Студена, Козловец и Хаджидимитрово.^[17]

Редовни събития

Съборът в Царевец е в последната събота на месец октомври.

На всеки голям празник се провеждат редовни културни мероприятия в читалище „Светлина – Царевец 1927“. Често гостуват известни изпълнители на народни песни.

През 2011 г. за първи път се провежда фолклорен фестивал с конкурсен характер „Фолклорен извор“. Организатори на фестивала са Сдружение „Фолклорен извор“, читалище „Светлина – Царевец 1927“, община Свищов и кметство Царевец. Към 2019 г. фестивалът е провеждан ежегодно.^[18]