Св. Андрей (начално училище в Пловдив)

Училище „Св. Андрей“ е първоначално мъжко католическо училище в Пловдив, основано през 1863 г.

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Андрей.

---

„Свети Андрей“
Училище „Свети Андрей“ през 1939-1940 г.
Информация
Седалище	Пловдив, България
Основаване	1863
Основател	Aвгустини на Успението
Закриване	1948
Вид	първоначално мъжко католическо училище
„Свети Андрей“ в Общомедия

История

Учебник по италиански език, 1862 г.

Учебник по катехизис, 1883 г.

Свидетелство издадено на Любен Балсамаджиев от Народно основно училище „Свети Андрей“ през 1925 г.

Организирано обучение на деца към Пловдивската католическа енория започва през януари 1854 по предложение на епископ Андреа Канова. То не е систематично. През 1862 г. преподавателят по латински език към енорията Андрей Пастори издава първия български учебник по италиански език.^[1]

Първоначалното мъжко училище „Св. Андрей“ е основано на 31 юли 1863 г. от свещеници-успенци – Викторин Галабер, Лопир и Бартелеми. Три години по-късно към тях се присъединява и Александър Шелие. През 1870 г. училището се поема от отец Александър Шилие и се откриват допълнителни курсове по френски език. От средата на учениците са първите чиновници в Източна Румелия.^[2]

През Руско-турската война училището е преобразувано на болница за ранени българи от средногорските и родопски села. Отец Иван Пищийски е един от първите ученици в училище. През 1897 г. той е назначен за директор, длъжност която заема в продължение на петнадесет години. През 1907 г. Роберт Менини поверява училището на българските мирски свещеници при Пловдивската катедрала „Св. Лудвиг“. Директор на училището от 1912 г. е отец Георги Гиев. Министерството на просветата издава необходимите сертификати и признава свещениците за учители. След Балканските войни в училището са настанени 600 тракийски бежанци. На 31 юли 1923 г. училището е признато за народно училище, а отците-преподаватели – Георги Гиев, Франц Пъчев, Йосиф Гроздев и Антон Карагьозов за назначени и признати за народни учители с щатна категория и заплата.^[3]

Учителите успяват да подговят и издадат учебници за I, II, III и IV отделение за първоначалните католически училища, одобрени от Министерството на просветата през 1928 г. Училището редовно се посещава от 150 деца, преобладаващата част, от който са католици. Сградата на училището не е пострадала от земетресението през 1928 г. През 1929 г. половината от сградата е съборена във връзка с въвеждането на новия регулационен план на Пловдив.^[3]

През 1931 г. е построена нова сграда на училището едновременно с възстановяването на катедралата и митрополията. Композицията е проектирана от архитект Камен Петков. На освещаването на новата сграда присъства архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. От 1932 г. то се поема от цивилни учители – католици, държавни служители. Същата година се чества 25-годишнина на училището.^[2] Ежегодно училището е издавало Католическото календарче "Свети Андрей" за простите и високосните години.^[4]

По-късно в сградата на училището е настанен техникумът по озеленяване, а след това и СПТУ по електропромишленост „Малчика“. През 1990-те години сградата е върната на църквата и дадена под наем.

• 
  Училище „Свети Андрей“ с катедралата и митрополията през 1892 г.
• 
  Училището, кулата и катедралата след ремонта през 1932 г.
• 
  Комплексът към катедралата през 2016 г.