Северобайкалска планинска земя

Северобайкалската планинска земя (на руски: Северо-Байкальское нагарье) е планинска земя в Южен Сибир, разположена в северната част на Република Бурятия и североизточната част на Иркутска област в Русия.

Северобайкалска планинска земя
Местоположение в Иркутска област. 56.408186, 111.101983
Общи данни
Местоположение	Русия Бурятия Иркутска област
Най-висок връх	Иняптук
Надм. височина	2514 m
Северобайкалска планинска земя в Общомедия

Простира се на юг до Горноангарския хребет, на запад и северозапад с отстъп висок 1000 – 1200 m се спуска към долината на река Лена и Средносибирското плато, а на североизток долината на река Витим (десен приток на Лена) я отделя от Патомската планинска земя. Състои се от система от плосковърхи хребети с височина 1100 – 1600 m, разчленени от тесни долини, съвпадащи с тектонските разломи. Максимална височина връх Иняптук 2514 m (56°24′14″ с. ш. 111°05′07″ и. д.56.403889° с. ш. 111.085278° и. д.56.403889, 111.085278), издигащ се в южната ѝ част, на територията на Бурятия. Изградена е от метаморфни докамбрийски и долнопалеозойски скали, пронизани от интрузивни гранити. По най-високите части на хребетите има характерни следи от древни заледявания.

От Северобайкалскта планинска земя водят началото си реки: десни притоци на Киренга (десен приток на Лена) – Миня, Кутима и др.; десни притоци на Лена – Чечуй, Чая, Голяма Чуя с притока си Малка Чуя и др.; леви притоци на Витим – Мама, Мамакан и др.; Тия, вливаща се в езерото Байкал. Дъната на долините и долните части на склоновете на хребетите са покрити с иглолистни и лиственични гори, развити върху маломощни чакълести почви, а нагоре следва планинска тундра. В района се разработват находища на слюда.^[1]

Топографска карта

• О-49-В М 1:500 000^[2]
• О-49-Г М 1:500 000^[3]