Северяни

Северяни, Северни или Севрели (на гръцки: Βορεινό, Ворино, катаревуса: Βορεινόν, Воринон, до 1926 година Σέβρενη, Севрени^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Тази статия е за селото в Гърция. За славянското племе вижте Северяни (племе).

---

Северяни Βορεινό
— село —
Северяни 41.028889, 22.079167 Северяни Северяни
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	175 m
Население	673 души (2021 г.)

География

Северяни е разположено на 175 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 8 km северно от демовия център Съботско (Аридеа).^[2]

История

В Османската империя

В XIX век Северяни е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Северяни (Севрени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 586 души и 150 домакинства.^[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Севрели живеят 130 българи християни и 1200 българи мохамедани.^[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Севрени (Sevreni) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.^[5]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Северяни с 1330 български жители, от които 130 християни и 1200 мюсюлмани.^[2]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Северени има 218 къщи славяни мохамедани.^[6]

След Гръцко-турската война, в 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на Северяни е изселено в Турция и в селото са настанени 682 гърци бежанци, предимно понтийци.^[2] В 1926 година е преименувано на Ворино, в превод Северно.^[2] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 177 бежански семейства и 659 души.^[7] Според други данни в 1928 година селото има 693 жители, от които 11 местни и останалите бежанци.^[2]

Селото произвежда жито, тютюн, пипер, десертно грозде, а е развито и скотовъдството.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Северяни на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Диня[8]	Ντίνια	Константина	Κωνσταντινιά[9]	блато на ЮИ от Северяни[8]
Поток[8]	Ποτόκ	Плимира	Πλημμύρα[9]	река на Ю от Северяни, десен приток на Барища[8]
Курти[8]	Κουρτί	Рема	Ρέμα[9]	река на Ю от Северяни, десен приток на Барища[8]
Дъбот[8]	Νταμποτ	Веланидиес	Βελανιδιές[9]	местност на Ю от Северяни[8]
Карбури[8]	Καρμπούρι	Камбура	Καμπούρα[9]	местност на ЮИ от Северяни[8]
Чиковец[8]	Τσικοβιτς	Микра	Μικρά[9]	местност на ЮИ от Северяни и на Ю от Невор[8]
Върбак[8]	Βάρμπα	Итиес	Ίτιές[9]	местност на ЮИ от Северяни[8]
Кайнарджа[8]	Καινάρτζα	Термо	Θερμό[9]	река на И от Северяни, десен приток на Барища[8]
Порой	Πορόϊ	Мелисотопос	Μελισσότοπος[9]
Караджова	Καρατζόβα	Маврос Камбос	Μαύρος Κάμπος[9]	областта, в която е Северяни (Мъглен)[10]
Бунив камен[8]	Μπούνιφ Κάμεν[9]	Куфопетра	Κουφόπετρα	местност в Кожух на С от Северяни[8]
Белица	Μπελίτσα	Аспрорема	Άσπρόρεμα[9]
Исрота[8]	Ίσροτ	Химадио	Χειμαδιό[9]	местност в Кожух на С от Северяни и на Ю от Сборско[8]
Ронго[8]	Ρόγκοτ	Вурло	Βούρλο[9]	връх в Кожух на СЗ от Северяни и на З от Сборско (1169 m)[8]
Леска[8]	Λέσκα	Рема	Ρέμα[9]	река в Кожух на С от Северяни[8]
Лескова нива[8]	Λίσκοβα Νίβα[9]	Лефтокария	Λεφτοκαρυά	местност в Кожух на С от Северяни[8]
Цървени земи[8]	Τσερβένι Ζέμνι[9]	Кокинохома	Κοκκινόχωμα	връх в Кожух на С от Северяни и на СИ от Сборско[8]
Катофилков камен[8] или Катофилски камен[11]	Κατοφίλκο Κάμεν[9]	Петра ту Филипу	Πέτρα τοϋ Φιλίππου	връх в Кожух на С от Северяни и на С от Сборско[8]
Бела вода[8]	Βένα Βόδα	Аспрокорфи	Άσπροκορφή[9]	връх в Кожух на С от Северяни и на СЗ от Сборско[8]
Кюлто[8]	Κιοϋλτο	Келари	Κελάρι[9]	връх в Кожух на СЗ от Северяни[8]
Средоречка[8]	Στρεντορίτσκα	Месео Дромаки	Μεσαίο Δρομάκι[9]	река в Кожух на С от Северяни, ляв приток на Козяк[8] (Круша)[10]
Чаири[8]	Τσαΐρι	Ливади	Λειβάδι[9]	гора в Кожух на СЗ от Северяни на река Средоречка[8]
Грото[8]	Γκρότο	Плая	Πλαγιά[9]	връх в Кожух на СЗ от Северяни[8]
Витлогрико[8]	Βιτλόγρικο	Агриоплая	Άγριοπλαγιά[9]	връх в Кожух на СЗ от Северяни (1360 m)[8]
Динга[8]	Ντίγκα	Сикома	Σήκωμα[9]	връх в Кожух на С от Северяни (1564,9 m)[8]
Куровица[8]	Κουροβίτσα	Куфала	Κουφάλα[9]	връх в Кожух на С от Северяни и на С от Сборско (1679,1 m)[8]
Бела чука[8]	Μπαλατσούκα	Аспрокорфес	Άσπροκορφές[9]	връх в Кожух на С от Северяни, гранична пирамида № 100[8]
Кинарьо[8]	Κυνάργο	Оргомено	Όργωμένο[9]	местност в Кожух на С от Северяни Ю под гранична пирамида № 102[8]
Порой[8]	Πορόϊ	Химарос	Χείμαρρος[9]	името на горното течение на Козяк, река на СЗ от Северяни, разделяща Нидже на И от Кожух на З[8]
Хани[8]	Χάνι	Пандохиу	Πανδοχείου[9]	гора в Кожух на С от Северяни, под Бела чука[8]
Оровища[8]	Όρόβιστο	Врахаки	Βραχάκι[9]	връх в Кожух на СЗ от Северяни[8]
Плаца[8]	Πλάτσα	Платома	Πλάτωμα[9]	връх в Кожух на С от Северяни[8]
Ликовина[8]	Λυκοβίνα	Вотано	Βότανο[9]	връх в Кожух на С от Северяни и на ЮЗ от Сборско (1024,7 m)[8][8]
Кутупи[8]	Κουτούπι	Куцуро	Κούτσουρο[9]	местност на С от Северяни[8]
Горско[8]	Γκόρστκο	Дасико	Δασικό[9]	местност в Кожух на СЗ от Северяни[8]
Прашник[8]	Πράσνικ	Прасотопос	Πρασσότοπος[9]	местност в Кожух на СЗ от Северяни, между гранични пирамиди № 106 и 107[8]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1466[2]	1143[2]	693[2]	963[2]	777[2]	728[2]	790[2]	616[2]	607	871	766	673

Личности

Родени в Северяни

• Георги Сетинов, български активист в годините на Втората световна война, определен от гръцките власти в 1942 година като „български пропагандатор“ и „фанатик“^[12]

Други

На Ворино е наречена улица в квартал „Белите брези“ в София (Карта).