Съботско

Съботско (изписване до 1945 година: Сѫботско; на гръцки: Αριδαία, Аридеа, до 1922 година Σούμποσκο, Σούμποτσκο, Субоско, Субоцко,^[2] до 1951 година Αρδέα, Ардеа^[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

Съботско Αριδαία
Центърът на града
Съботско 40.975, 22.058333 Съботско Съботско
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	150 m
Население	6639 души (2021 г.)
Покровител	Никандър Мирски и Йоаникий Велики[1]
Пощенски код	584 00
Телефонен код	2384
Съботско в Общомедия

География

Съботско е разположен на 150 m надморска височина в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 20 km северно от град Воден (Едеса).^[4]

История

В Османската империя

Мухтарски печат на Съботско, 1897 година

В XIX век Съботско е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Каботско (Kabotsko) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 204 жители българи и 503 жители помаци.^[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Съботско (Субоско) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 467 души и 134 домакинства.^[6]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Субочко главното село на Българо-Мъглен с 200 къщи, повечето мохамедански.^[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сѫботско живеят 460 българи християни и 800 българи мохамедани.^[8]

Печат на Българската църковно-училищна община в Съботско с подпис на председателя йеромонах Виктор (1909)

В 1890 година в Съботско е открито българско училище, което към 1909 година е класно.^[9] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суботско (Soubotsko) има 656 българи екзархисти и в селото има българско училище.^[10] В 1906 година градецът е издигнат в казалийски център на каза Караджаоваси. В 1907 година в Съботско е учредена българска църковна община. В центъра на града е издигната голяма двуетажна сграда за училището и общината. Учители са Симеон Михайлов от Велес, възпитаник на Солунската гимназия, Фания Филева от Охрид и Георги Аладжов от Зарово.^[9] По-късно учител в Съботско е Аврам Шилегов.^[11] През учебната 1909/1910 година учители в класното и основното училище са Георги Аладжов (главен учител), Аврам Шилегов, Никола Петров, Фания Филева и Иванка Янакиева.^[12]

До 1907 година българската община няма своя църква и се черкува в Цакони. На 10 март 1907 година Симеон Михайлов, Иван Попантонов, председател на българската община и други българи отсядат в дома на Иван Цакончев в Цакони.^[9] На другия ден всички са избити от гръцки андарти.^[13]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Съботско с 1856 български жители, от които 656 християни и 1200 мюсюлмани.^[14]

По време на Балканската война 2 души от Съботско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[15] През Балканската война Съботско е заето от българска военна част, която след боевете при Нигрита е нападната от гръцки части и дава жертви убити и ранени. За разследване на инцидента е създадена анкетна комисия.^[16] Екзархийският архиерейски наместник Никола Шкутов е арестуван и затворен в Берския затвор.^[17]

В Гърция

След Междусъюзническата война Съботско остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Суботско има 6 къщи славяни християни, къщи 250 славяни мохамедани, 10 къщи власи християни и 35 къщи цигани християни.^[18]

Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо

В 1924 година по силата на Лозанската конвенция и на негово място в 1922 – 1924 са настанени гърци бежанци и известен брой влашки семейства от Голема и Мала Ливада.^[19] В 1928 година Съботско е смесено местно-бежанско селище с 204 семейства и 840 жители бежанци.^[20]

Населението се занимава със земеделие, но има и чиновници, занаятчии и търговци. В градчето има фабрика за червен пипер.^[14]

Прекръстени с официален указ местности в дем Съботско на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име[21]	Описание
Китуцика[22]	Κιτούτσικα	Куцура	Κούτσουρα[21]	местност на Ю от Съботско[22]
Кури[22]	Κουρί	Дасилион	Δασύλλιον[21]	местност на Ю от Съботско[22]
Белица[22]	Μπέλιτσα[21]	Аспрокорифи	Άσπροκορφή	река на Ю от Съботско[22]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1561[14]	1636[14]	1918[14]	2644[14]	3036[14]	3222[14]	3555[14]	4205[14]	4455[14]	5600	6561	6639

Личности

 Основна статия: Съботчани

Виден жител на градчето е Теофилос Гацос (1930 - 2012), политик от Нова демокрация. Никодим Царкняс (р. 1942) е гръцки монах с македонско национално съзнание, активист преследван от духовните власти. Петрос Дурдумбакис (р. 1961) и Харис Костопулос (р. 1964) са музиканти, а Андонис Мину (р. 1958) е футболист

Документи

• 
  Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 1
• 
  Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 2 и 3
• 
  Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 4
• 
  Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 28 октомври 1909, с. 1
• 
  Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 12 ноември 1909, с. 1
• 
  Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 12 ноември 1909, с. 2