Скала на Рихтер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Ска̀лата на Рихтер е ска̀ла за определяне и сравняване силата на земетресенията. Ска̀лата на Рихтер показва енергията на земетресението или т. нар. магнитуд. Тя представлява десетобална логаритмична ска̀ла, получена от изчисление на десетичния логаритъм на общата хоризонтална амплитуда на най-голямото изместване от нулата на сеизмографа. Намаляването на амплитудата, когато сеизмометърът е на разстояние от земетръсния епицентър, се отчита при пресмятане на магнитуда.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Remove ads
История
Ска̀лата е разработена през 1935 от Чарлз Франсис Рихтер в сътрудничество с Бено Гутенберг (Beno Gutenberg), и двамата от Калифорнийския технологичен институт. Първоначалните намерения на създателите ѝ е тя да се използва само в Калифорния при сеизмограми, записани на специален инструмент, сеизмометъра на Ууд-Андерсън. Идеята на Рихтер е да се създаде местна магнитудна ска̀ла, която да отдели огромното количество по-малки земетресения от големите, наблюдавани в Калифорния по това време.
Рихтер избира с „0“ да бъде означавано земетресение, което би показало максимум общо хоризонтално изместване на 1 микрометър на сеизмограма, записано при използване на сеизмометъра на Ууд-Андерсън, разположен на 100 километра от епицентъра на земетресението. Този избор е направен, за да предотврати отрицателни магнитуди. Днес чувствителните сеизмографи постоянно регистрират земетресения с отрицателен магнитуд.
Remove ads
Магнитуди
Земетресения с магнитуд от 4,5 или по-голям са достатъчно силни, за да се регистрират от всички сеизмографи по света.
Remove ads
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads