Петрич (община)

община в област Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia

Петрич (община)
Remove ads

Община Петрич се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.
Бързи факти Общи данни, Област ...
Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-югозападната част на България и на област Благоевград и с площта си от 650,132 km2 заема 2-ро сред 14-те общини на областта и 10,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, туристически обекти

Релеф

Територията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Северна Македония. В югозападната част на общината, по границата с Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.

Води

През източната част на общината, от север на юг, преминава около 27 km от течението на река Струма, която протича през южната част на Санданско-Петричката котловина и Марикостинското поле, а между тях образува късия Марикостински пролом. Тя има два десни притока, водещи началото си от Северна Македония – реките Лебница и Струмешница и два леви, събиращи водите си от Пирин – Мелнишка река и Пиринска Бистрица.

Река Струмешница води началото си от Северна Македония и в община Петрич са нейните последни 33 km преди да се влее отдясно в Струма. На българска територия тя получава шест къси десни притока водещи началото си от планината Беласица – реките Свигьовица, Рамешница, Камешница, Коларовска, Иваник (Бела) и Луда Мара (Петричка река) и един ляв – река Градешница, извираща под връх Билска чука в планината Огражден.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 3 основни находища: в местността Рупите, край село Марикостиново и тези в близост до общинския център.

Климат

Поречията на реките Струма и Струмешница, които в границите на община Петрич обхващат част от Санданско-Петричката котловина, се характеризират с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средна януарска температура 2,4 °C); пролетта започва още от началото на март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,7 °C), а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42 °C; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - най-високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.

Туристически обекти

Сред основните туристически обекти в общината са:

В общината са създадени и два природни резервата: „Конгура“, в планината Беласица, южно от Петрич и „Соколата“, разположен по долината на река Лебница (в община Петрич е част от резервата), северно от село Драгуш.

Remove ads

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

ЧисленостДял (в %)
Общо54 006100.00
Българи46 33785.80
Турци2700.50
Цигани2 7695.13
Други2470.46
Не се самоопределят1370.25
Неотговорили4 2467.87

Населени места

Общината има 55 населени места с общо население 47 939 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Повече информация Населено място, Население (2021 г.) ...
Remove ads

Административно-териториални промени

  • Указ № 765/обн. 09.11.1921 г. – признава н.м. Чучулигово (от с. Кулата) за м. Чучулигово;
  • Писмо № 6259/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Чешма 5-и полк за м. Покровник;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Чучулигово за с. Чучулигово;
  • през 1932 г. – м. Покровник е преименувана без административен акт на м. Дрангово
  • Писмо № 7366/обн. 15.06.1932 г. – признава н.м. Рибник за с. Рибник;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ени чифлик (Нови чифлик) на с. Ново Кономлади;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Димидово на с. Самуилово;
  • МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. Дрангово за с. Дрангово;
  • през периода 1946 – 1956 г. м. Водениците е изселена и заличена без административен акт;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Богородица на с. Сестрино;
– преименува с. Робово на с. Волно;
– преименува с. Дрангово на с. Свобода;
– преименува с. Орман на с. Кавракирово;
– преименува с. Масли чифлик на с. Кладенци;
– преименува с. Ширбаново на с. Мулетарово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Първомай (от с. Мендово) за с. Първомай;
  • 1956 г. – с. Вишнени е преименувано без административен акт на с. Вишлене;
– с. Дреновца е преименувано без административен акт на с. Дреновица;
– уточнява името на с. Кукурахцово без административен акт на с. Кукурахцево;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Долни край и я слива като квартал на с. Гега;
– заличава к. Мечково и ги слива като квартал на с. Баскалци;
– заличава с. Рибник и го слива като квартал на с. Старчево;
– заличава м. Учкунци и я слива като квартал на с. Гега;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Елешница на с. Беласица;
  • Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава м. Боровичене за с. Боровичене;
– признава м. Гега за с. Гега;
– признава м. Чурилово за с. Чурилово;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – отделя кв. Рибник от с. Старчево и го признава за с. Рибник;
– признава н.м. Самуилова крепост (от бивша община Първомай) за с. Струмешница;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;
– осъвременява името на с. Кранджилица на с. Крънджилица;
– осъвременява името на с. Михново на с. Михнево;
– преименува с. Нова Тополница на с. Тополница;
  • Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – възстановява старото име на с. Свобода – с. Дрангово;
  • Указ № 3147/обн. 28.10.1984 г. – преименува с. Припечене на с. Генерал Тодоров;
  • Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 – закрива община Коларово и община Първомай и включените в състава им населени места и техните землища се присъединяват към община Петрич;
  • Указ № 83/обн. 09.04.1993 г. – преименува с. Мулетарово на с. Рупите;
  • Указ № 186/обн. ДВ бр.59/21.06.1995 г. – възстановява старото име на с. Сестрино – с. Богородица;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
  • Реш. МС № 755/24.09.2015, обн. ДВ бр.76/02.10.2015 г. – заличава с.Гюргево;
– заличава с. Занога;
Remove ads

Транспорт

По долината на река Струма преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата и от жп гара Генерал Тодоров до град Петрич.

През общината преминават частично или изцяло 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,2 km:

Remove ads

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Петрич (община).

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads