Славе Езеров

Слави Александров Битраков, по-известен с псевдонима си Славе Езеров, е български писател, автор на едни от първите български еротични романи.

Славе Езеров
български писател
Роден	Слави Александров Битраков 31 декември 1906 г. Скопие, Османска империя
Починал	7 декември 1972 г. (65 г.) София, Народна република България
Семейство
Баща	Александър Битраков

Биография

Роден е на 31 декември 1906 година в Скопие, тогава в Османската империя, в големия охридски род Битракови. Баща му, охридчанинът Александър Битраков е виден български просветен деец в Македония.^[1] Заминава за Свободна България, където се установява в София. В 1928 година е отговорен редактор на вестник „Со кротце со благо“.^[2]

Слави Битраков под псевдонима си Славе Езеров пише първите си еротични романи десет години след издаването на „Тъмни зори“, първия български еротичен роман, дело на Кирил Христов. В 1931 година Елисей Петков отпечатва във вид на брошури еротичния роман на Езеров „Аз искам“. В 1938 година романът е отпечатан като книга в печатница „Раковски“. В 1939 година Димитър Гологанов пуска на пазара 15 романа на Езеров, много от които в две, три и дори четири издания. Тиражите надхвърлят 160 000 екземпляра и Езеров става най-четеният български писател. Последват романите му „Модерно общество“, „Опиянение“, „Дневникът на една девойка“ и други, които се радват на популярност. Романът му „Любов край синьото езеро“, за три години достига до шест издания и се издава с препоръка от Министерството на просветата.^[1]

Славе Езеров се опитва да постави основите на българския социален роман с еротичен нюанс. Той се старае да надскочи еротиката, ползвайки еротичен сюжет, смесвайки го със социална белетристика.^[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Славе Езеров е обявен за порнограф и творбите му са систематично унищожавани. Творбите му обаче не влизат в черните списъци заради приятелството на Езеров с Вълко Червенков и членството му в БКП. След това Езеров става водещ на хумористични страници в известни ежедневници.^[1]

Родословие

К. Битраков

Битраков

Вета Пасхалева Шапкарева

Димитър Битраков (1871 – ?)

Михаил Битраков

Яким Битраков

Александър Битраков (1863 – 1907)

Иван Битраков (1877 – 1943)

Евтим Битраков (1872 – ?)

Иван Битраков (около 1876 – ?)

Методи Битраков (1874 – ?)

Крум Битраков (1900 – 1984)

Славе Езеров (1906 – 1972)

Димитър Битраков (1900 – 1959)

Иван Битраков (1933 – 2008)

Васил Битраков

Вера Битракова (р. 1939)

Цветан Грозданов (1936 – 2018)

Светослав Битраков