Служба „Военно разузнаване“

Служба „Военно разузнаване“ (съкратено СВР), до 2020 г. служба „Военна информация“ (съкр. СВИ), е специална служба за военно разузнаване в структурата на Министерството на отбраната на България. Централата ѝ е в София, Министерството на отбраната, ул. „Дякон Игнатий“ № 3.

Тази военна служба и Държавна агенция „Разузнаване“ са единствените български служби за външно разузнаване. Въпреки че останалите специални служби в НРБ са обединени (в някаква степен и поне за известен период) в рамките на системата на „Държавна сигурност“, Разузнавателното управление на Генералния щаб винаги остава извън нейния състав.

История

Служба „Военно разузнаване“ е най-старата българска специална служба.

Създадена е с приемането на Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 г. на княз Фердинанд I, като звено към Канцеларията на Министерството на войната за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С Указ № 176 от 27 декември 1891 г. е създаден първият български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. Тогава се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета.

През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава Информационно бюро, което организира добиване и използване на информация и от закрит характер.

С Указ № 190 от 31 декември 1907 г. Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, на която се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 1 януари 1908 г. стар стил или 12 януари 1908 г. нов стил. През 1997 г. датата 12 януари е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.

През 1940 г. Разузнавателната секция става самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО-ЩВ) с 3 отделения: РО-1 – за външно разузнаване, РО-2 – за вътрешно разузнаване, и РО-3 – за контраразузнаване. След обявяването на война от страна на Германия на СССР структурата на разузнавателния отдел се разширява с нови 6 отделения – РО-4 – шифриране и дешифриране и връзка между немското и българското разузнаване, РО-5 – за връзки между Генералния щаб и чуждите военни аташета в България, РО-6 – телефонно подслушване, РО-7 – проверка на кореспонденция, РО-8 – радиоразузнаване и прехващане на чужди радиостанции, РО-9 – контрол над печата.^[1] Нова реорганизация от 1947 г. го преобрзува в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО-ГЩ), като задачите му се ограничават само до водене на външно разузнаване.

От март 1950 г. името му става Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ-ГЩ), наричано неофициално РУ-МНО (РУМНО). През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито Училище за военни преводачи „Баба Тонка“. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива Школа за подготовка на кадри, която по-късно получава статут на Факултет по стратегическо разузнаване на Военната академия „Георги Раковски“.

По времето на социализма РУ-ГЩ работи в тясно сътрудничество с ГРУ на ссср и сродните органи за военно разузнаване на останалите страни членки на Организацията на Варшавския договор, като се специализира в работата по Турция и Гърция с фокус върху ядреното и химическото въоръжение. За тази цел, следвайки световната практика (прилагана още от Княжество България), развива мрежа от легални и нелегални резидентури, ползва за прикритие учреждения с представителства и дейност в чужбина: министерства, компании, медии и др.^[2]

Политическите промени, настъпили през 1989 г., се отразяват върху военното разузнаване. С отмяната на ръководната роля на БКП в Конституцията на страната е прекратен политическият контрол от БКП (чрез Военния отдел на ЦК на БКП и Главното политическо управление на БНА), закрити са политическите структури в РУ-ГЩ (Политотдел и партийна организация), личният състав е деполитизиран (както и изобщо във въоръжените сили на страната). Така военното разузнаване остава единствено под политическия контрол на министъра на отбраната, като продължава професионално да е подчинено на началника на Генералния щаб на Българската армия^[3].

В началото на 1992 г. РУ-ГЩ е преобразувано в Управление за разузнаване и сигурност, обединило военното разузнаване и военното контраразузнаване. През септември 1992 г. структурите отново са разделени и Разузнавателното управление на Генералния щаб е възстановено.

През 1999 г. функциите на РУ-ГЩ са разделени: на основата му в Министерството на отбраната за кратко се създава Главна дирекция „Военна информация“ (ГДВИ) за добиване и обработване на военна (политическа, техническа, научна) информация; отделя се Разузнавателно управление на Генералния щаб за ръководство на разузнавателните формирования и органи на Българската армия. С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12.1999 г. ГДВИ се преобразува в Служба „Военна информация“ (СВИ) от 1 януари 2000 г.

Длъжността на ръководителя на СВИ е преименувана от „началник“ на „директор“. На 12 март 2012 г. министърът на отбраната в съответствие с внесените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили за първи път в историята на службата назначава за неин директор гражданско лице.

Военното разузнаване в продължение на цялата си история успява да задържа и ползва голяма част от своите бавно изграждани и високо специализирани кадри, макар че при радикални политически промени в страната преживява периоди на политически натиск за съкращения и чистки – особено след 9 септември 1944 и след 10 ноември 1989 г. През 2013 г. от данни, изнесени от министъра на отбраната по време на парламентарен контрол, става ясно, че около 44 % от ръководния състав на Службата е свързан с РУ-ГЩ отпреди 10 ноември 1989 г.^[3]

Служба „Военна информация“ се преименува на служба „Военно разузнаване“ (съкр. СВР), считано от 4 август 2020 г.^[4]

Наименования

• Учебно бюро (декември 1891) към Канцеларията на Министерството на войната
• Информационно бюро (юни 1903) към Оперативното отделение на Щаба на армията
• Разузнавателна секция (12 януари 1908) към Оперативното отделение на Щаба на армията
• Разузнавателно отделение с Разузнавателна секция (септември 1918) към Оперативния отдел на Щаба на армията
• Разузнавателна секция (август 1913) към Оперативното отделение на Щаба на армията
• Секция I/б (юни 1920) към Оперативното отделение на Щаба на армията
• Разузнавателно отделение (ноември 1929) към Щаба на армията
• Разузнавателен отдел (ноември 1940) към Щаба на войската
• Разузнавателен отдел (юни 1947) към Генералния щаб
• Разузнавателно управление (март 1940) към Генералния щаб
• Управление за разузнаване и сигурност (януари 1992) към Генералния щаб
• Разузнавателно управление (септември 1992) към Генералния щаб
• Главна дирекция „Военна информация“ (май 1999) към Министерството на отбраната
• Служба „Военна информация“ (1 януари 2000) към Министерството на отбраната
• Служба „Военно разузнаване“ (4 август 2020) към Министерството на отбраната

Началници и директори

Военните звания са към датата на заемане на длъжността^[5][6].

№	военно звание	имена	период на управление
1.	майор	Тодор Марков	1 януари 1908 – 7 юни 1910
2.	майор	Рачо Пенев	7 юни 1910 – 18 септември 1912[7]
3.	майор	Никола Топалджиков	22 септември 1912 – 18 август 1913
4.	майор	Сава Мъдров	18 август 1913 – септември 1914
5.	майор	Панайот Минков	30 октомври 1914 – 15 септември 1915, изпълняващ длъжността до 15 януари 1915
6.	майор	Стефан Нойков	15 септември 1915 – 31 март 1916
7.	майор	Владимир Павлов	31 март 1916 – 31 октомври 1917
8.	подполковник	Анастас Ватев	31 октомври 1917 – 5 март 1920
9.	подполковник	Иван Тодоров	2 април – 19 май 1920; 31 юли-30 август 1920
10.	капитан	Димитър Доброволски	19 май – 31 юли 1920, изпълняващ длъжността
11.	подполковник	Петър Траянов	30 август-30 декември 1920 (секция I/b)
12.	подполковник	Тодор Радев	30 декември 1920 – 10 ноември 1923 (секция I-А)
13.	подполковник	Йордан Пеев	10 ноември 1923 – 25 юли 1924
14.	подполковник	Тодор Радев	25 юли 1924 – 1 май 1925
15.	полковник	Никола Недев	1 май 1925 – 1 юни 1928 (секция I-А)
16.	капитан	Антон Балтаков	1 юни – 8 октомври 1928, изпълняващ длъжността (секция I-А)
17.	полковник	Кръстьо Маринов	8 октомври 1928 – 29 май 1934
18.	майор	Георги Иванов	29 май – 6 юни 1934, изпълняващ длъжността
19.	подполковник	Никола Богданов	6 юни 1934 – 11 май 1935
20.	майор	Иван Попов	11 май-8 юли 1935
21.	подполковник	Иван Маринов	8 юли 1935 – 24 септември 1936
22.	подполковник	Ничо Георгиев	24 септември 1936 – 23 януари 1937
23.	подполковник	Руси Механджиев	23 януари 1937 – 11 март 1938, изпълняващ длъжността
24.	полковник	Ничо Георгиев	11 март 1938 – 15 април 1941, до 19 декември 1938 е изпълняващ длъжността
25.	полковник	Никола Костов	15 април 1941 – 23 април 1943
26.	полковник	Стефан Недев	23 април 1943 – 13 юни 1944
	полковник	Димитър Желязков	назначен за началник, но не встъпва в длъжност поради заминаване като военен аташе
27.	полковник	Христо Тумбин	13 юни-13 септември 1944
28.	полковник	Асен Лекарски	16 септември 1944 – 26 декември 1944
29.	полковник (от 1 януари 1945 ген.-майор)	Петър Вранчев	26 декември 1944 – 17 април 1948
30.	полковник	Кирил Игнатов	17 април 1948 – 27 май 1948, изпълняващ длъжността
31.	полковник	Здравко Георгиев	1 юни 1948 – 21 март 1951
32.	полковник	Велко Гатев	16 април 1951 – 26 януари 1952, временно изпълняващ длъжността
33.	полковник (от 1959 ген.-майор)	Илия Кръстев	26 януари 1952 – 26 май 1962, до 12 декември 1953 г. е изпълняващ длъжността
34.	генерал-лейтенант	Петър Стоянов	26 май 1962 – 6 юни 1967
35.	генерал-полковник	Васил Зикулов	6 юни 1967 – 1 септември 1990[8]
36.	генерал-майор	Любен Добрев	1 септември 1990 – 1 септември 1991
37.	генерал-лейтенант	Чавдар Червенков	1 септември 1991 – 10 март 1993
38.	генерал-майор	Любомир Гечев	10 март 1993 – 2 декември 1994
39.	генерал-лейтенант	Ангел Кацаров	2 декември 1994 – 8 февруари 2002
40.	генерал-майор	Пламен Студенков	8 февруари 2002 – 1 септември 2010
-	бригаден генерал	Детелин Мажгуров	1 септември 2010 – 1 декември 2010, временно изпълняващ длъжността[9]
41.	о.р. полковник	Веселин Иванов	1 декември 2010 – 9 март 2015[10]
42.	полковник	Светослав Даскалов	9 март 2015 – 17 май 2015, временно изпълняващ длъжността
43.	без звание	Йордан Бакалов	18 май 2015 – 18 ноември 2015
44.	полковник	Светослав Даскалов	19 ноември 2015 – 31 март 2016, временно изпълняващ длъжността
45.	бригаден генерал	Светослав Даскалов	1 април 2016 – 22 май 2018
46.	бригаден генерал	Пламен Ангелов	22 май 2018 – 15 август 2019
47.	полковник	Велко Атанасов	16 август 2019 – 16 юли 2021, временно изпълняващ длъжността
48.	бригаден генерал	Венелин Венев	от 16 юли 2021

Заместник-началници

• полковник Велко Гатев (30 април 1950 – 1 април 1951)
• полковник Петър Нинов (1952 – 1953)
• полковник Пенчо Стоилов (от 1954)
• подполковник Васил Джананов (от 1956)
• полковник Ангел Марков (1956 – 1971)
• полковник Цветан Цоков (1970 – 1987), заместник-началник на управлението по политическата част и началник на политическия отдел
• полковник Иванов (от ноември 1963)
• полковник Илия Захов (1963 – 1971)
• генерал-майор Митко Митков (1968 – 1970)
• полковник (ген.-майор от 1980) Любен Добрев (1974 – 1987)

Първи заместник-началници

• полковник Велко Гатев (януари-1 ноември 1952)
• полковник (ген.-майор от 1974) Ангел Марков (1971 – 1987)
• генерал-майор Любен Добрев (1987 – 1990)

Секторни заместник-началници

Заместник-началници по агентурното разузнаване

• полковник Илия Захов (1971 – юли 1974)^[11]
• генерал-майор Любен Добрев (юли 1974 – 1987)
• полковник Иван Ц. Нинов (1987 – 1990)

Заместник-началници по информацията – началници на служба „Информация“

• полковник Атанас Семерджиев (1950 – 1952)
• подполковник Митко Митков (1952 – 1956)
• Цвятко Томов (от ноември 1963 г.)
• полковник (ген.-майор от 1979) Георги Попов (1971 – 1987)
• полковник Младен Младенов (1987 – ?)

Заместник-началници по оперативно-техническото, радио- и радиотехническото разузнаване

• генерал-майор Иван Узунов (1962 – 1973)
• генерал-майор Камен Петров (1973 – 1987)
• генерал-майор Тодор Тодоров (1987 – 1991)

Заместник-началници по кадрите

• генерал-майор Чавдар Калайджиев (1986 – 1991)