Смедеревско-вършацки говор

Смедеревско-вършецкия говор както показва и названието му заема част от Северна Централна Сърбия, най-вече в триъгълника Белград – Крагуевац – устието на Велика Морава и югозападната част на Банат.

Щокавицата в бивша Югославия – в светлосиньо е Смедеревско-вършецкия говор

Произход на населението в Кралство Сърбия по Йован Цвиич (1922)

  1. розово и светло червено – динарски тип и стари жители

  2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско

  3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието

  4. синьо – томошко-браничевско население

  5. тъмно червено – шопско или торлашко население

  6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина основно

  7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия

Името си носи от характерния местен говор на Смедерево и Вършец в Банат.

Характеристики

Обособен е като самостоятелен диалект на сръбския език от Павле Ивич. Сръбско-хърватските диалектолози го отнасят наравно с косовско-моравския говор към т.нар. стари щокавски говори, т.е. не нововъзникнало наречие вследствие от миграционни процеси по тези земи.

Сръбската диалектология го има за преходен между югоизточното нему косово-ресавско старощокавско наречие и младощокавското (ще рече нововъзникнало) шумадийско-войводинско наречие.

Сръбските филолози го определят и като наречието на т.нар. галиполски сърби.

Източници

• Наречја и дијалекти српског језика Архив на оригинала от 2012-04-17 в Wayback Machine.

Библиография

1. Павле Ивић, Далибор Брозовић, „Језик, српскохрватски/хрватскосрпски, хрватски или српски“, Загреб, 1988.
2. Ж. Станојчић, Љ. Поповић, „Граматика српскога језика“, 1997.

Външни препратки

• Населението по долината на Велика Морава. Лѣвия брѣгъ на Велика Морава.
• За говора на галиполските сърби в района на Пехчево, днес източната част на Република Македония – рецензия на книгата на Миленко Филипович от 1946 г. „Галиполските сърби“