Смиловци (община Чашка)

Смиловци (вариант Смилевци, на македонска литературна норма: Смиловци) е село в Северна Македония, в най-южните части на областта Азот.

Вижте пояснителната страница за други значения на Смиловци.

---

Смиловци Смиловци
— село —
Смиловци 41.491944, 21.693333
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Чашка
Географска област	Азот
Надм. височина	612 m
Население	20 души (2002)
Пощенски код	1414
МПС код	VE
Смиловци в Общомедия

География

До 2004 година Смиловци е част от община Извор, но след новото административното деление на Северна Македония от август 2004 и окрупняването на много от общините Смиловци е включено в община Чашка. Селото е разположено в планината Бабуна в подножието на Щърби камен.

История

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Смиловци е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи и 200 мюсюлмани.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Смилевци има 350 жители българи християни.^[2] Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смиловци живеят 216 българи екзархисти.^[3]

След Илинденското въстание в селото се засилва сръбската пропаганда. В 1907 година, под натиска на въоръжените сръбски чети цялото село, състоящо се от 36 къщи, се обявява за сръбско и признава върховенството на Цариградската патриаршия. След Хуриета от 1908 година Смиловци отново преминава под ведомството на Българската екзархия.^[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Смиловци (Smilovci) като българско християнско село.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители северномакедонци.^[6]