Солунска българска семинария
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Солунската българска католическа семинария или гимназия (на френски: Séminaire catholique bulgare), наричана Зейтинлъка, е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Солун 28 години - от 1886 до 1914 година.[1][2] Заедно с гимназията на отците възкресенци в Одрин, Зейтинлъкът е едно от двете водещи български католически учебни заведения в Османската империя.[3][4][5]
Remove ads
История
Първото училище
В 1851 година на ордена на лазаристите е поверена Солунската мисия. Целта на лазаристката мисия е да разпространява униатството сред българите в Солунско и Кукушко.[6] В 1863 година отец Жан Тюрок, лазаристки енорийски свещеник в Солун, пише до Конгрегацията за разпространение на вярата:
| „ | През месец август 1858 год. българи от Кукуш дойдоха да ме молят да изпратя на Н. В. Пр. Брюнони, папски представител в Цариград, един адрес с молба Н. В. Пр. да го предаде на Светия отец папата. Това бе първата официална постъпка за унията с Рим... Молбата беше облечена със 79 подписа, от които 4 на свещеници. Първите българи, които бяха пожелали унията ни отправиха следните думи: „Колкото за напредъка на унията, не разчитайте никак на нас, които сме много стари, за да я осъществим; ние можем да дадем един тласък, но вие трябва да съсредоточите вашите очи най-вече върху нашите деца; ние искаме да ви ги поверим; образовайте ги така, че да могат да служат за здрава опора на тая нова сграда.“ При наличността на подобни разположение ние решихме да открием у нас едно училище за български деца, тъй като не ни беше възможно да се настаним в селата.[7] | “ |
Първото училище е открито още в 1859 година, като отец Тюрок моли за финансова помощ, тъй като издръжката на всяко дете струва 300 франка годишно, което означава, че учениците са били на пансион.[7] Заедно с преподаването на български език в училището се преподава и френски.[7]
Сведения за това училище има в писмата на отец Тюрок: на 2 юни 1861 година той пише на главата на лазаристите Жан-Батист Етиен, че „е приел в откритото училище при католическата енория в Солун дванадесетина български деца“; на 20 май 1863 година Тюрок докладва, че е наел български учител за преподаване на български език, на когото плаща лично.[8]
В 1861 година в околностите на Солун до парка Зейтинлъка започва да се строи Домът на сестрите викентинки - женското разклонение на лазаристите, който е завършен в 1862 година.[1] В 1864 година отец Жан Тюрок премества българското училище в Дома на викентинките.[8][1] в която заедно с другите католици учат и децата на българите униати.[9] В 1867 година главата на Солунската лазаристка мисия отец Аугусто Бонети пише: „В 1864 год. преместихме на полето, в Зейтинлъка, това българско училище, което почваше вече да дава някои плодове.“[8]
Семинарията
С течение на времето броят на учениците се увеличава и се появява нуждата от специална сграда.[8] Лазаристите имат планове за изграждане на сграда с три крила – за гимназия, семинария и професионално училище, но с учредяването на Българската екзархия в 1871 година, униатското движение запада, а основаната в 1880 година Солунската българска екзархийска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ започва да задоволява и нуждата от училищни кадри и така лазаристкото училище се ограничава само за нуждите на униатите.[10]
Строежът на новата сграда до Дома на викентинките започва в 1883 година под ръководството на отец Бонети и завършва в 1885 година, като от трите крила се построяват само две. Красивата, масивна, триетажна сграда има всичко необходимо за модерно учебно заведение с пансион и е обградена с градини.[11]
В учебната 1886 – 1887 година в новопостроената сграда, така наречения днес Лазаристки манастир, е основана българската католическа семинария, която да привлича деца от униатски семейства от Южна Македония.[11][1][12] За да се отклонят подозренията на османските власти, училището не е наименувано „гимназия“, а „Българска католическа семинария при Зейтинлъка“.[11] Гимназията има два отдела - просветен и занаятчийски (реален и професионален). Учебната програма на първия отдел, който осигурява богословско и средно образование е заимствана от тази на Солунската българска екзархийска гимназия, като учебниците също са еднакви. В другия отдел се изучават практически занаяти.[3] В първата учебна година семинарията има 57 ученици, а професионалното училище - 11.[11] Първоначалният език на обучението е българският, а по-късно е заменен от френския, като български продължава да се изучава.[11]
Училището е открито с 8 души учители – четирима французи, двама италианци, един българин и един поляк.[11] За целия период на съществуването на лазаристкото училище в него преподават 56 учители – 22 българи, 18 французи, 4 италианци, 5 поляци, 3 белгийци, 1 персиец, 1 австриец, 1 ирландец и 1 малтиец.[11][3] С най-продължителен стаж и големи заслуги за развитието на училището е последният му директор Емил Казо, заемал този пост от 1898 до 1914 г.[3] Учениците са предимно от бедни и средноимотни семейства, предимно униатски. Техният брой е 70 – 75 в първите години, като по-късно спада на 50 – 60 на учебна година, като всички са настанени на пълен пансион.[11]
След Балканските войни Солун попада в Гърция и българското учебно дело в града – както православно, така и католическо, е унищожено. През есента на 1913 година семинарията отваря врати за последен път с 32 български и 10 гръцки ученици – католици от Сирос. След края на тази учебна година, през пролетта на 1914 година гимназията е закрита.[1]
Българите католици имат още 2 прогимназии, девическо и земеделско училище и 21 основни училища.[13]
Директори, учители и ученици
Remove ads
Вижте също
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads