Евстатий Шкорнов

Евстатий Шкорнов, известен като Дяконът,^[1] Дякон Евстатий или Черния войвода,^[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Ресенско.

Евстатий Шкорнов
български революционер
Роден	12 февруари 1873 г. Нестрам, Османска империя
Починал	20 март 1935 г. (62 г.) София, Царство България
Учил в	Солунска българска католическа гимназия
Евстатий Шкорнов в Общомедия

Биография

Дякон Евстатий

Роден е в 1873 година със светското име Георги Димитров Шкорнов (Шкорлев^[3]) в голямото костурско село Нестрам, тогава в Османската империя, днес Несторио, Гърция. Син е на Мария и Димитър Шкорнови, като баща му е търговец на вълна и 15 години е кмет на Нестрам.^[4] На 15 години става послушник в Зографския манастир, където приема името Евстатий. В 1896 година завършва българската католическа семинария в Солун. Служи като дякон в българската църква в румънската столица Букурещ, но в 1903 година е привлечен към македонското освободително движение от Даме Груев и се включва в четата на Борис Сарафов.^[5]

На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО дякон Евстатий е избран за член на Горското началство в Гяватколския революционен район. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание, като след потушаването му остава в Македония и заедно с Даме Груев обикаля Битолския и Солунския революционен окръг.^[4] През 1906 - 1907 година е околийски войвода в Ресенско. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.

Чета на Дякон Евстатий, 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Дякон Евстатий	Нестрам	Костурска
2.	Коста Симеонов		Неврокопска
3.	Жечо Павлов	Шумен
4.	Димитър Върбанов	Шумен
5.	Велчо Ив. Загоров	Елена
6.	Петър Т. Станев	Ески Джумая
7.	Михаил Ставрев	Цапари	Битолска
8.	Трайче Блажев	Цапари	Битолска
9.	Стоян Георгиев	Света	Крушовска
10.	Дуко Наумов	Вранища	Охридска
11.	Александър Миленков	Новоселяни	Прилепска
12.	К. Яворов Крачолов	Чирпан
13.	Стефан Н. Аврамов	Чирпан		[6]

През Балканската война дякон Евстатий е войвода на партизанска чета (взвод) №29 на Македоно-одринско опълчение, съставена от 14 души. Навлиза в Македония с четата на Григор Джинджифилов и водят сражение на връх Чавките. Поред освобождават Сборско (14.X), Кронцелево (18.X), Почеп (24.X) и други, а до 28.X прочистват от турски части Мъглен.^[7] Успява да се спаси от новоустановената гръцка власт^[8] и през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.^[9]

Чета № 29 на МОО с командир Георги Шкорнов
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележка
	Георги Мустаков	36	Прищинско	Прищина[10]
	Григор Костов	22	Костурско	Нестрам[11]
	Димитър Г. Тоцев	28	Воденско	Воден[12]
	Йордан Лазаров	29	Софийско	Ихтиман[13]
	Константин Столев (Сталев, Станев)	22	Воденско	Воден [14]
	Лазар Топков	24	Воденско	Воден[15]
	Радомир Атанасов	43	Воденско	Воден[16]
	Таше Китков	23	Воденско	Воден[17]
	Ташо Динев (Тасе Димов, Динов)	18-20	Воденско	Вълкоянево[18]
	Таше Христов	22	Воденско	Каменик[19]
	Тома Николов	20	Воденско	Воден[20]
	Чичо Атанасов	42	Воденско	Кронцелово[21]

По време на Първата световна война служи в щаба на 11 македонска дивизия.

Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[22]

Умира през 1935 година в София.^[23]

• 
  Дякон Евстатий
• 
  Четата на Шкорнов (в средата с черния калпак). Долу вдясно Константин Крачолов, над него Жечо Павлов (р. 1883 г. в Шумен) и Петър Станев (р.1884 г. в Търговище) вляво^[24]
• 
  Четата на Шкорнов с четите на Георги Мончев, Гоце Междуречки, Григор Джинджифилов, Стамен Темелков и Христо Цветков.
• 
  Прави: Трайко Желевски, Пандо Сидов, Андон Юруков, Тома Желински и Георги Шкорнов, като македоно-одрински опълченци. Ксанти, април 1913 година.