Софийска епархия (източнокатолическа)

Софийската епархия „Свети Йоан XXIII“ (на латински: Eparchia Sophiae) е християнски диоцез в България, единствената епархия на източнокатолическата Църква на съединените с Рим българи. Софийският епископ има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.

Софийска епархия
Катедралата „Успение Богородично“
Местно име	Eparchia Sophiae
Църква	Църква на съединените с Рим българи
Страна	България
Център	София
Катедрална църква	„Успение Богородично“
Архиерейски наместничества	Софийско, Пловдивско и Бургаско
Предстоятел	Петко Вълов
Сан	епископ
Паство	10 000
Сайт	www.kae-bg.org
Софийска епархия в Общомедия

Граници

Епархията обхваща цялата територия на България. Разделена е на три духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. На север граничи с архиепархията на Фъгъраш – Алба Юлия и Букурещката епархия „Св. Василий Велики“ в Румъния, на запад – с Епархията „Свети Николай“ на Руски Кръстур и със Струмишко-Скопската епархия, на юг – с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.

История

Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.

Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков^[1]. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 години^[2]. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на успенците и възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.

След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.

През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата – за Тракия и Македония, със съответните епископи – Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.

През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща Анджело Ронкали.

Архиепископ Ронкали и други духовници след въвеждането на отец Кирил Куртев в епископски сан в базиликата „Сан Клементе“ Рим на 5 декември 1926 г.

Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Тополовград, Ивайловград и Малко Търново, в селата

• Студена, Дервишка могила, Мустракли, Присадец и Филипово, Свиленградско
• Покрован и Кобилино, Ивайловградско
• Зорница и Правдино, Ямболско
• Лесово и Гранитово, Eлховско
• Енина, Казанлъшко
• Ново Делчево, Петричко

Участници в конференцията в Ямбол през 1929 г.

За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село Куклен, Пловдивско и в Свиленград.^[3] На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати – 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.^[4]

Архиепископ Ронкали с католически свещеници от Софийската епархия в София, 13 – 18 август 1934 г.

На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ Йоан Гаруфалов. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен – епископ на Никополската епархия, и Иван Романов – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.^[4]

След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.

На 11 октомври 2019 година папа Франциск издига апостолическата екзархия в Софийска епархия „Свети Йоан XXIII“ и управляващият епископ Христо Пройков получава титлата софийски епископ. Поради навършване на възраст на 8 април 2024 г. оставката на епископ Пройков като епархиен епископ е приета от папа Франциск и за епископ е назначен отец Петко Вълов.

Структура

След последната административна реформа от 1 януари 2020 г., Софийската епархия има 12 енории в цялата страна, обслужвани от 16 свещеници. Епархията е разделена на 3 духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. В нея работят монашеските общества на отците успенци, възкресенци, салезиани, кармелити и сестрите кармелитки, евхаристинки, облатки и фоколарини от Марииното дело.

Към 2020 г. в екзархията служат 16 свещеници: 4 мирски и 12 монашески. На 1 свещеник се падат 625 католици. Освен това има 13 монаси и 40 монахини от различни ордени.

Енории

Католически енории в България
Карта на католическите енории в България
	Софийско-пловдивска епархия (западен обред)
	Никополска епархия (западен обред)
	Софийска епархия (източен обред)

Софийската епархия е разделена на 12 енории:

• София: катедрална енория „Успение Богородично“ с ректорални църкви:
  • Църква „Свети Франциск от Асизи“
  • Църква на сестрите евхаристинки „Свети папа Йоан XXIII“
    • Параклис „Свети Йосиф“ към манастира „Сестри евхаристинки“
  • Църква на монахините боси кармелитки „Свети Дух“
  • Параклис „Рождество Христово“
• Пловдив: енория „Възнесение Господне“
• Бургас: енория „Успение Богородично“
• Стара Загора: енория „Св. св. Кирил и Методий“
  • Църква на монасите салезиани „Дева Мария – Помощница на християните“
• Шумен: енория „Света Анна“
• Ямбол: енория „Св. св. Кирил и Методий“
• Казанлък: енория „Свети Йосиф“
• Куклен: енория „Света Троица“
• Малко Търново: енория „Света Троица“
  • Eпархийно светилище „Света Богодорица“
• Ново Делчево: енория „Успение Богородично“
• Правдино: енория „Свети Йосиф“
• Покрован: енория „Успение Богородично“

Исторически енории

• Гранитово: енория „Света Тереза на Младенеца Исус“
• Присадец: енория „Успение Богородично“
• Зорница: енория „Рождество Богородично“
• Кобилино: енория „Света Тереза на Младенеца Исус“^[5]

Статистика

година	население			свещеници				дякони	монаси		енории
	кръстени	общо	% католици	брой	мирски	йеромонаси	кръстени на свещеник		мъже	жени
1969	?	8 500 000	?	8	8		0			21	20
1988	15 000	?	?	20	12	8	750		16	40	18
1999	15 000	?	?	16	6	10	937		10	39	20
2000	15 000	?	?	15	5	10	1000		10	40	20
2001	15 000	?	?	17	5	12	882		14	40	20
2002	15 000	?	?	18	5	13	833		15	40	10
2003	10 000	?	?	19	5	14	526		14	40	10
2004	10 000	?	?	21	6	15	476		15	40	21
2009	10 000	?	?	21	5	16	476		20	38	21
2013	10 000	?	?	20	4	16	500		18	37	13
2016	10 000	?	?	17	4	13	588		15	27	16

Вижте също

• Униатско движение