Александър Станишев
български лекар, учен и политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни. Създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на Софийския университет (1921), декан на Медицинския факултет (1930/1931 и 1937/1938), ректор на Софийския университет (1938/1939).[1][2] Председател на Българското хирургическо дружество (1936 – 1944) и подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева.[3]
Министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Член на масонска ложа.[4] След Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Remove ads
Биография
Произход
Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство[5] – неговият дядо по бащина линия Нако Станишев е водачът на църковно-националните борби в Кукуш, в резултат на които градът пръв измежду всички български градове успява да наложи на Патриаршията избор на български владика,[6] а дядо му по майчина линия Гоце Станишев освен участник в тези борби е и потомствен лечител.[7] Големият му брат е д-р Константин Станишев, председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер, загинал в Първата световна война.
Образование и начало на медицинската дейност
1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[8] Учи естествена история в Софийския университет (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет на Мюнхенския университет в Германия (1905 – 1910).[9] Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен, специализира в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.[5][2] За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[10]
След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919 – 1920) при световноизвестните професори Зауербрух и Кохер. По това време написва своя труд „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.[11]
Хирург
От 1920 година е редовен доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 е ректор на Софийския университет. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. От 1936 до 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.[5]
Основава, заедно с проф. Параскев Стоянов, първото хирургическо списание в България – „Известия на Българското хирургическо дружество“ (1934), предшественик на днешното списание „Хирургия“.[12][11]
Създадената и управлявана от него Катедрата по хирургия от основаването през 1921 г. до 1938 г. е разположена в Хирургичния павилион на Дивизионната болница; има 80 легла. По указания на проф. Станишев е построена нова сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време, в която клиниката се премества през 1938 г.; разполага вече с 220 легла. Катедрата въвежда, а също и популяризира в страната, всички водещи постижения на хирургията, лечението е на най-високо ниво. Професорът организира работата на своята катедра и клиника по немски образец – идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. Обучават се студенти, стажант-лекари, специализират много лекари хирурзи. Проф. Станишев достига до европейско ниво и признание.[1]
За него един от ръководителите на Катедрата по хирургия в Медицинския университет в София, доц. д-р Димитър Трифонов, пише:
| „ | В спомените на студентите си проф. Станишев остава изключителен университетски професор, владеещ аудиторията със своята висока ерудиция, реторична дарба и лично обаяние: явяването му в аудиторията се известявало с гонг, след него влизали всички асистенти, специализанти и стажанти, винаги пълната аудитоия го аплодирала, той никога не четял лекциите си и често правел подходящи опреции пред студентите си, запомнящи се завинаги.[13] | “ |
Според спомените на студентите проф. Станишев е бил изключителен университетски преподавател, владещ аудиторията със своята висока ерудиция, риторична дарба и лично обаяние. Този етап от развитието на катедрата по хирургия днес е наричан „ерата на Станишев“.[14]
Сред най-изтъкнатите му ученици са д-р Иван Руменов, д-р Петко Момчилов, д-р Алексиев, д-р Васил Крапчев, проф. Владимир Томов, проф. Борислав Кръстев, проф. Ламбрев, д-р Емил Чернев, проф. Райко Райнов, проф. Марин Маринов, проф. Веселин Матеев и много други. Някои от тези лекари още тогава са изявени комунисти, но проф. Станишев ги цени като медици и ги пази.[2] Още много от учениците му стават забележителни хирурзи, мнозина от тях са пръснати из цяла България, прилагат медицина на европейско ниво и обучават.[15]
Проф. д-р Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Дописен член на Немската академия в Мюнхен и на Немското хирургично дружество (1938) От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.[5][16][17] Почетен доктор е и на Варшавския университет (1940), почетен член на Югославското хирургично дружество, секция Любляна, и други организации.[16][11]
Общественик и политик
-Kukush_Charitable_Brotherhood.jpg)
Обществената и политическа дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г. Член-учредител е на Македонския научен институт.[18] Участва в учредяването на Кукушкото благотворително братство в София (1922) и е негов пръв председател.[19]
От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Той е известен със симпатиите си към Германия, поддържа тесни контакти с германския посланик Адолф Бекерле и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.[20] Същевременно още в началото на дейността на правителството (21 юни) е приета Заповед № 4273, която показва промяна в отношението на властта към комунистическата съпротива – макар че се призовава към „ликвидиране на всички нелегални групи“, стремежът е да се изтегли армията от акциите срещу партизаните, да се спре паленето на къщи за наказание (демонстративно или превантивно), а ятаците да се третират различно от партизаните: да бъдат разследвани от военни следователи и невинните да се освобождават, а виновните да се дават под съд.[21] Проф. Станишев води разговори за помирение с БРП, той предлага „партизаните да се оставят в известни гори и села, там, където пожелаят, и да мируват, докато дадем пълна амнистия и провъзгласим с това наедно и неутралитета на България“. Представителя на ЦК на БРП д-р Иван Пашов му заявява, че партизанският апарат бил много сложен и не можел да се командва от София.[22] Според някои сведения в кабинета проф. Станишев защитава преследванията срещу близки на партизани – според доклад на Бекерле смятал, че ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.[23] Известно е обаче, че проф. Станишев се застъпва за освобождаването на видния комунист Тодор Павлов от лагера „Гонда вода“, както и че Сибила Радева, съпруга на Емил Шекерджийски, е освободена също след негова намеса.[24] Като министър той, след като разбира от Султана Рачо Петрова, излязла от концентрационен лагер през юли 1944 г., че такива лагери все още съществуват, разпорежда те да бъдат закрити в срок от 24 часа.[25] На 24 август посреща еврейска делегация и обявява премахването на жълтата звезда на Давид и на забраната за избор на работа. На 29 август всички антиеврейски закони са отменени.[26]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван. Това прави Тодор Павлов на 12 септември 1944 г., отишъл с две коли за ареста. Познаващ семейството, той казва на сина му: „Владо, мойто момче, и косъм няма да падне от главата на баща ти“. Сибила Радева по-късно, като заместник-министър, преследва дори ученици на проф. Станишев.[24]
Осъден е от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.[5][24]
Семейство
През 1918 г. Александър Станишев се жени за Веса Камбосева, първа братовческа на Иван Багрянов. Имат двама сина: Александър (р. 1919) и Владимир (р. 1923), които също се насочват към медицината.[27][28] По време на Деветосептемврийския преврат големият син Александър е студент в Германия и остава там.[24] Става известен хирург, професор, със собствена клиника в Мюнхен.[29]
Къщата на проф. Станишев в София е обявена за паметник на културата в 1978 година.[30][31]
Remove ads
Памет
След демократичните промени създадената и ръководената от него хирургична клиника в Александровската болница носи неговото име, а пред някогашния му кабинет е поставен негов бюст.[24]
На професор Александър Станишев е наречена улица в квартал „Люлин“ в София (Карта).[32]
В чест на проф. Станишев International Journal of Surgery and Medicine (IJSM) учредява през 2018 г. наградата Prof. Alexander Stanischeff за най-добра публикация в три категории: най-добра оригинална статия, най-добра обзорна статия и най-добър доклад за случай.[33]
Remove ads
Библиография
Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др.[3] От публикуваните на български език най-значителни са:
- „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
- „Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
- „Лекции“ (София, 1924)
- „Хирургия. Лекции“ (София, 1942).
Родословие
| Стоян Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нако Станишев (около 1810 – 1875) | Неша | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магда М. Бучкова | Атанас Станишев | Константин Станишев (1840 – 1900) | Милош Станишев (1865 – 1935) | Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Станишев (1897 – след 1945) | Георги Станишев (1882 – след 1943) | Мария Кавракирова (около 1882 – 1971) | Константин Станишев (1877 – 1957) | Милош Станишев (1891 – 1915) | Александър Станишев (1886 – 1945) | Христо Станишев (1884 – 1976) | Неша Крапчева (1897 – 1983) | Данаил Крапчев (1880 – 1944) | Крум Станишев (1881 – ?) | Катерина Червениванова (1882 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Станишев (1912 – след 1945) | Димитър Станишев (1906 – 1995) | Радка Йосифова (1908 – 2012) | Константин Йосифов (1893 – 1977) | Ирина Талева (? – 1976) | Димитър Талев (1898 – 1966) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Remove ads
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads