Софроний Стоянов

Софроний Стоянов Станчев Целенков или Цоленков с псевдоними Хаджи Асенов^[2] и Цобе^[3] е български офицер и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.^[1]

Софроний Стоянов
български военен и революционер
Роден	8 октомври 1871 г. Цер, Османска империя
Починал	28 април 1903 г. (31 г.) Габрово, Османска империя
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	поручик
Години	1889 – 1900 г.
Служил на	България
Род войски	Българска войска
Войсково поделение	3-ти резервен полк, 14-и македонски пехотен полк, 5-и дунавски пехотен полк
Отличия	„Свети Станислав“ III степен (1896),[1] „Таково“ V степен (1897)[1]
Въоръжена борба
Кауза	Автономия за Македония и Одринско
Подкрепял	Върховен македоно-одрински комитет
Противник на	Османската империя
Участник в	Горноджумайско въстание (1902) Илинденско-Преображенско въстание (1903)
Активна дейност	1900 – 1903 г.
Софроний Стоянов в Общомедия

Биография

Поручик Стоянов

Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Софроний Стоянов е роден на 8 октомври 1871 година в демирхисарското село Цер, което тогава в Османската империя.^[4][5] В 1880 година заминава за Крайова, Румъния, където работи баща му. Учи в румънско училище. В 1884 година се установява в София, където завършва^[1] V гимназиален клас.^[5] На 3 май 1889 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 2 август 1892 година и е произведен в чин подпоручик. Служи в 3^-ти резервен, 14^-и македонски и 5^-и дунавски пехотен полк на Българската войска. На 2 август 1895 година е произведен в чин поручик.^[6]

На 11 март 1900 година е уволнен от служба и се включва в редовете на Върховния комитет. Изпратен е в Кюстендил, където се опитва да постави местното македоно-одринско дружество под контрола на Върховния комитет.^[5] С цел да проучи на място възможностите за намиране на оръжие е изпратен от Борис Сарафов в Румъния. През декември 1900 година отново Сарафов го изпраща в Солун, за да разузнае състоянието на ВМОРО.

В края на 1901 година Стоянов е определен за войвода на ВМОК в Малешевско и Горноджумайско. По време на противоборствата между Вътрешната организация и Върховния комитет, четата на Софроний Стоянов пленява за кратко Пейо Яворов. През март 1902 година се среща в Малешевско с Гоце Делчев, който се връща от отвъдвардарската си обиколка. Двамата имат принципен диспут за ролята на двете организации, в резултат на който според Яворов Стоянов се завръща в България.^[7][8]

През септември 1902 година Стоянов участва в Горноджумайското въстание.^[1] След въстанието е интерниран от българското правителство в провинцията, под натиска на Великите сили, заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и мичман Тодор Саев.^[9]

Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев.

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Стоянов (17-и в първата колона).

По време на Илинденско-Преображенско въстание е войвода на кичевска чета, част от отряда на Александър Протогеров, и участва в сражения с турски аскери, тогава негови четници са Борис Сугарев и Димитър Милев. Заедно с Протогеров правят опит да стигнат Охридско и Кичевско. На 28 април (16 април стар стил) 1903 са открити от турски войски в горноджумайското село Габрово^[10], Софроний Стоянов загива, а останалите четници се прибират в България.^[11]

Войводата на ВМОК поручик Димитър Думбалаков пише в спомените си за Софроний Стоянов:

„

Софроний Стоянов и Сугарев умряха юнашки на следующата година, не познавам по-благ, по-честен човек от Софроний Стоянов, винаги миролюбив, деликатен и вежлив към всекиго, притежаваше отлични качества и като водач на чета, тихо и полечка той вършеше работа, но винаги обмисляше добре и твърдо. И в най-големите минути на опасност обичаше шегите и се смееше, навярно и в най-големия разгар на боя той си е запазил тази особеност и умрял с усмивка блага и чиста на устата.[12]

“