Стефан Николов (полковник)

Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лойола, Скендер бег, Тепайволци^[1][2] е български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.^[3]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Николов.

---

Стефан Николов
български офицер и революционер
Роден	9 септември 1859 г. (стар стил) Прилеп, Османска империя
Починал	12 април 1915 г. (стар стил) (55 г.) София, България
Учил в	Национален военен университет
Награди	„Свети Александър“ Военен орден „За храброст“
Стефан Николов в Общомедия

Биография

Алфред Хейлс, Борис Тагеев, Стефан Николов и Иван Цончев по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

Николов е роден в българския град Прилеп (днес в Северна Македния) на 9 септември 1859 или на 30 септември 1860 година.^[4] В 1880 година завършва Военното училище в София.

Участва в Сръбско българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк. След войната остава инвалид и заради това и заради пословичната му твърдост получава прякора Игнатий Лойола.^[5]

Служи в трета пехотна дружина, девета пехотна дружина, 19-и и 6-и пехотни полкове. Става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия. Уволнява се на 3 септември 1900 година и се отдава изцяло на каузата на Върховния македоно-одрински комитет на генерал Иван Цончев. През юли 1901 година в Гърция се запознава с Васил Чекаларов и му казва, че главната му цел е да се сменят задграничните представители на ВМОРО Гьорче Петров и Гоце Делчев.^[6]

След разцеплението на комитета застава на страната на генерал Цончев, срещу Борис Сарафов.

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието,^[7] като е началник на въстаническия щаб.^[8] Интерниран е заедно с Иван Цончев, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев от българското правителство под натиск от Великите сили.^[9]

Четата на Стефан Николов, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Николов (15-и в третата колона)

По време на Илинденското въстание с чета на ВМОК Николов взима участие в сраженията по долината на Струма. В 1905 година отново навлиза с чета в Македония. След Младотурската революция в 1908 година отново заминава за Македония, за да придобие впечатление от резултатите от Хуриета.^[10]

След завръщането си в България продължава да работи за македонската революция.^[11] Според Ангел Динев към 1912 година Николов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Константин Дзеков (в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско) и Христо Матов (в Скопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Стефан Николов е в Горноджумайско, Малешевско и Сярско. Неговата върховистка групировка има най-силна подкрепа от българското правителство.

Участва в Балканската война като командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение, като се сражава при Малгара и Шаркьой, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота, като се сражава при Кратово, в Осогово и на Повиен.^[12][13][14] Кавалер е на офицерския орден „За храброст“ ІІІ степен.^[15]

Умира на 12 април 1915 година.^[16][17] Михаил Думбалаков го нарича „голям българин и витяз на духа... един от малкото избрани водачи на македонската революционна борба“.^[18]

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1880)
• Поручик (30 август 1883)
• Капитан (24 март 1886)
• Майор (2 август 1890)
• Подполковник (1894)
• Полковник

Външни препратки

• „Македонското Дело. Мемоар изпратен до Министерския съвет от името на една група Македонски дейци“, Русе, 1901 година