Списък на президентите на Бразилия

From Wikipedia, the free encyclopedia

Списък на президентите на Бразилия
Remove ads
Remove ads

В този списък на президентите на Федеративна република Бразилия са изброени 37-те лица, които ръководят правителството и държавата в историята на страната, от провъзгласявяването на републиката на 15 ноември 1889 г.[1] Държавните глави от пре-републиканския период са включени в списъка на управителите на Бразилия.

Повече информация История на Бразилия, Избори ...
Thumb
Знаме на президента на Бразилия

Този списък съдържа само президентите, официално положили клетва в длъжност, без да се броят двете управляващи военни хунти, (на португалски: juntas governativas) от 1930[2] и 1969 г.,[3] междинните председателства на Раниери Мадзили (през 1961 и 1964 г.), както и трима президенти (Родригис Алвис, Танкредо Невис и Жулио Престис), който не полагат клетва, първите двама понеже умират по-рано, и третия – поради военен преврат. Последната колона показва поредния номер на конституционния мандат, който, в условията на институционална криза, е само ориентировъчен.

Настоящият президент на Бразилия е Жаир Месияс Болсонаро (от 1 януари 2019 г.), който служи като 38-ият президент на страната.

Цветовете показват начина на избиране на отделните президенти, като някои от тях са избрани чрез пряко гласуване (вкл. и вицепрезидентите им), а други президенти са избрани косвено или от революционни движения и военни хунти.

Бразилската републиканска история допреди две – три десетилетия е била изпълнена с много сътресения, военни правителства и хунти, които в нарушение на закона са променяли избирателните правила, за да удължат престоя си във властта. Едно от най-ярките изключения в този аспект е Жуселину Кубичек – един от малцината бразилски президенти, който може да се счита за напълно демократичен.[4]

Remove ads

Президенти

  Пряко избран президент
  Косвено избран президент
Повече информация Nº, Президент ...
Remove ads

Живи бивши президенти

Повече информация Президент, Дата на раждане ...

Към 5 май 2025 има шестима живи бивши президенти на Бразилия. Най-скорошната смърт на бивш президент е на Итамар Франко (1992 – 1995) на 2 юли 2011 г. по долу са изображенията на бившите президенти:

Remove ads

Времева линия

Луис Инасио Лула да СилваЖаир БолсонароМишел ТемерДилма РусевЛуис Инасио Лула да СилваФернандо Енрики КардозоИтамар ФранкоФернандо КолорЖузе СарнейЖуау ФигейредуЕрнесту ГайзелЕмилио МедисиВоенна хунта в Бразилия от 1969 г.Коста е СилваКастело БранкоРаниери МадзилиЖоао ГулартРаниери МадзилиЖанио КуадросЖуселину КубичекНереу РамосКарлос ЛусКафе ФилюЖетулиу ВаргасЕурику Гаспар ДутраЖозе ЛиняресЖетулиу ВаргасВоенна хунта в Бразилия от 1930 г.Вашингтон ЛуисАртур БернардесЕпитасио ПесоаДелфин МорейраВенсеслау БрасЕрмис да ФонсекаНило ПесаняАфонзо ПенаРодригес АлвисКампос СалисПруденте де МорайсФлориано ПейшотоДеодоро да Фонсека

Бележки

  1. Маршал Деодоро да Фонсека е президент между 15 ноември 1889 и 26 февруари 1891 оглавявайки Временното правителство. На 25 февруари 1891 г. е избран от Учредителния конгрес като първи президент на Бразилия. Той официално заема поста на следващия ден.
  2. На 3 ноември 1891, чувствайки се застрашен, Маршал Деодоро разпуска правителството. Двадесет дни по-късно той е принуден да подаде оставка по време на армейското въстание, като бива заменен от своя вицепрезидент, Флориано Пейшото.
  3. Афонзо Пена умира на 14 юли 1909 и мандатът е завършен от заместника му – Нило Песаня.
  4. Ермис да Фонсека е избран със съгласието на опозиционни партии, настроени срещу олигархията на Сао Пауло. Той е един от основателите на Републиканската консервативна партия.
  5. Родригис Алвис умира преди да положи клетва за своя втори мандат, бидейки заместен от своя вицепрезидент, Делфин Морейра, до свикването на нови избори.
  6. Делфин Морейра умира преди да положи клетва като вицепрезидент на Епитасио Песоа, като е наследен от президента на Федералния сенат.
  7. Вашингтон Луис, оставайки му по-малко от месец да завърши своя мандат, е свален от Военния преврат от 1930.
  8. Жулио Престис, избран на 1 март 1930, не е могъл да заеме поста, поради същия преврат, който сваля Вашингтон Луис.
  9. Временна военна хунта (1930).
  10. Жетулио Варгас е президент de facto между 3 ноември 1930 и 20 юли 1934, в качеството си на глава на временното правителство. На 17 юли 1934 е избран от Националното учредително събрание като президент на републиката, бидейки формално утвърден на поста три дни по-късно. На 10 ноември 1937 прави държавен преврат с който основава т.нар. Нова държава и удължава президентския си мандат.
  11. Жозе Линярис бива назначен от Въоръжените сили като президент, бидейки едновременно и председател на Върховния федерален съд.
  12. Жетулио Варгас се самоубива и бива заместен от своя вицепрезидент, Кафе Фильо.
  13. Кафе Фильо се оттегля от поста поради здравословни причини, бидейки заместен от Карлос Лус, президента на Камарата на депутатите.
  14. Карлос Лус, в качеството си на и.д. президент, бива свален и заместен от вицепрезидента на Сената, Нереу Рамос.
  15. Жанио Куадрос подава оставка на 25 август 1961.
  16. Раниери Мадзили временно поема председателството на Камарата на представителите само за 14 дни, без да има встъпителна церемония.[29]
  17. Жоао Гоуларт бива свален от Военния преврат от 1964 г.
  18. Раниери Мадзили отново поема председателството на Камарата на депутатите. „Преходния характер на втория президентски мандат на Раниери Мадзили обяснява липсата на встъпителна церемония и вписването му в официалния регистър (Livro de Posse).“
  19. Коста и Силва се оттегля от поста си на 31 август 1969 г. поради здравословни причини. Въоръжените сили обаче ще възпрепятстват встъпването на вицепрезидента, Педро Алейшо, създавайки една Временна военна хунта.
  20. Министрите на Сухопътните, Военноморските и Военновъздушните сили поемат „временното управление на Президентството на Републиката“, за което няма конституционна разпоредба. Военните министри забраняват употребата на термина „военна хунта“ и, на 6 октомври 1969, обявяват за „прекратен“ мандата на президента Коста и Силва.
  21. Танкредо Невис не може да поеме председателството по здравословни причини и умира след малко повече от месец от встъпването в длъжност на заместник-председателя му, Жозе Сарней.
  22. Фернандо Колор бива свален от Камарата на депутатите на 2 октомври 1992 и се отказва от мандата си на 29 декември същата година.
  23. Итамар Франку е временно назначен като вицепрезидент, до подаването на оставката на Фернандо Колор, полагайки клетва на 29 декември 1992 г.
  24. На 12 май 2016 г. Конгресът суспендира правомощията на Дилма Русев, а на 31 август 2016 официално прекратява мандата ѝ.
  25. Мишел Темер управлява в качеството си на временно изпълняващ длъжността Президент от 12 май 2016 г., на 31 август същата година. той официално поема президентския пост, за да довърши мандата на Русев.
Remove ads

Източници

Loading content...

Вижте също

Външни препратки

Loading content...
Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads