Сражения за Върбица

Сраженията за Върбица са серия сражения на 14 август 1903 година по време Илинденско-Преображенското въстание, разиграли се в Източно Костурско, с които започва османското настъпление в района срещу въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Сраженията завършват с падане на въстаническия център на планината Върбица и отстъпление на въстаниците на север към Вич.^[1][3][2]

Сражения за Върбица
Илинденско-Преображенско въстание
Информация
Период	14 август 1903 година
Място	Костурско, Османска империя
Резултат	османска победа
Страни в конфликта
ВМОРО Османска империя
Командири и лидери
Марко Иванов, Иван Попов Едхем паша
Сили
над 500 6000[1] - 10000[2]
Жертви и загуби
62 убити[2] над 200 убити

Развой

Разказ на въстаник

...когато на 13 августъ началството забѣлѣза отъ Вър­бица, че около езерото се натрупа много войска, то опрѣдѣли центровата чета да отиде и вземе позиции на Кайнакъ. Всички бѣхме увѣрени, че, за да нападнатъ четитѣ, войскитѣ ше минатъ прѣзъ тѣсната полска ивица и прѣдъ Загоричани или Бобища ще се изкачатъ на Върбица. И наистина, нашата смѣтка до нѣкѫдѣ почна да излиза вѣрна. На 14 авг. сутриньта едно многочисленно отдѣление тръгна по посока къмъ полската иви­ца. Ние открихме огънь. Сражението трая много малко врѣме. Войскитѣ се върнаха обратно. Тогава видѣхме прѣдъ единъ офицернъ, каченъ на бѣлъ конь, се изправиха нѣколко други. Скоро тѣ заминаха и войскитѣ се раздѣлиха на три части и по теглиха къмъ Кайнакъ отъ три разни страни. Като градъ куршуми се сипѣха по планината. И ние гърмѣхме върху^[4] купове солдати, които зеха да се изкачватъ по стръмнината. Но ние бѣхме само 60 души и не можехме да спремъ сила сто пѫкти по голѣма отъ нашата. Ние отстъпихме на други позиции, но и въ тѣхъ не можахме да се задържимъ отъ стрѣмителното дви­жение на войскитѣ по върха на планината. Въ тѣзи отстѫпления изгубихме 27 души наши другари. Къмъ мѣстностьта Черенъ Върхъ войскитѣ прѣсрѣщнаха четата на с. Черѣшница. Слѣдъ една кѫса прѣстрѣлка и тази чета се принуди да отстѫпи. Войскитѣ стигнаха до селото Черѣшница и го подпалиха. Отъ тукъ възвиха на с. по билото на планината надъ с. Олища и къмъ мѣстностьта Дробъкъ тѣ бѣха спрени нѣколко врѣме отъ четата на войводата Поповъ, който бѣше се укрѣпилъ въ яки позиции.^[5]

Разказ на въстаник

На другия день къмъ Кайнакъ се изпрати центровата чета протпвъ войскитѣ, които взеха да се показватъ около Костурското езеро. 14 августъ се ознаменува съ рѣшителни нас­тѫпления. Безчислени войски още рано зеха да се катератъ на Кайнакъ, безъ да обръщатъ внимание на огъня на центровата чета. Тѣ се изкачиха на върха и се движеха по рѫта на пла­нината, като червени морски вълни. Първо минаха прѣзъ с. Черѣшница и го подпалиха. Послѣ възвиха къмъ Прѣкопана. По пѫтя бѣха ангажирани въ битка отъ четата на Попова. Нъ нищо не можеше да спре многобройната армия, която непрѣкъснато по пѫтя пушкаше и напрѣдваше. Слѣдъ като догориха Прѣкопана, прѣстанаха да вървятъ, до като се събератъ и всички закъснѣли отдѣления. Отдалечь изглеждаше като че ли срѣщната гола, планина бѣше покрита съ червена гѫста гора. Рѣшено бѣ да се отстѫпи. Настѫпателното движение па войс­китѣ противъ съединенитѣ чети подкачи така: най-напрѣдъ потегли едно голѣмо отдѣление. Като напрѣдна то на около три ки­лометра, тогава потегли второ. Първото слѣдваше да върви. Когато измина и второто 3 километра, потегли трето и т. н. Прѣднитѣ редове на нашитѣ чети бѣха на позицитѣ си. Когато първото отдѣление се доближи на 400 крачки, четитѣ отвориха огънь. Тогава заднитѣ отдѣления се спуснаха да тичатъ едни на горѣ, а други на долу, за да ни заобиколятъ. Четницитѣ изпраздниха позициитѣ и зеха да се отеглюватъ въ редъ. Войскитѣ се настаниха на Върбица, а ние къмъ 11 часътъ бѣхме вече въ Клисура. Градъ отъ куршуми се сипѣше върху насъ. Минахме градеца и възвихме на югъ по върха на планината. Тукъ се раздѣлихме. Четитѣ отъ леринскитѣ раиони зеха Блацкитѣ високи планини къмъ Емборе, а нашата чета остана да отпочине въ планината надъ Котори.^[6]

След превземането на Невеска от въстаналите българи на 12 август, на 13 август завършва прехвърлянето на 6000 османски войници от Костур с лодки до Маврово. Османците се готвят за настъпление през Пополе към планината Върбица, на която е Горското началство на революционния район. Началството изпраща 200^[1]-250 въстаници,^[2] начело с Марко Иванов и помощника му Петър Марков, които заемат височината Кайнако, североизточно от Маврово.^[2][1]

На следния 14 август рано сутринта аскерът настъпва срещу Кайнако и след упорита съпротива въстаниците отстъпват.^[1] Българите губят 20 убити.^[7]

Следващото сражение е на на височината Станислава,^[2] а след това на височината Църн вър, защищавана от Черешнишката, Блацката и Бабчорската чета.^[1][2] След атака на нож въстаниците отстъпват.^[2] Сражението на Църн вър дава възможност на четниците на Марко Иванов да отстъпят към Вич.^[1]

На обяд на 14 август една турска част влиза и запалва Черешница, след което настъпва към Прекопана, но по пътя на Порта е пресрещната от отряда на Иван Попов – Блацката и Загорицката чета,^[1][7] общо 100 души.^[2] Започналото сражение^[1][7] при Дробоко, а след това на връх Гулината^[8][2] продължава два часа, след което въстаниците се оттеглят към Вич и Корещата.^[2] Тук загиват 15 въстаници.^[2] Османците изгарят Прекопана и настъпват към Върбица.^[1][7]

На Върбица 300 въстаници дават четвъртото сражение за деня, което е кратко но ожесточено. В резултат към 5-6 часа Чекаларов дава заповед въстаниците да отстъпят през Загорицкото поле и Порта към Вич, откъдето преди няколко часа са минали османците. Османците овладяват Върбица.^[7] Над 200 души умират, след като ядат от отровени със стрихинин припаси оставени от въстаниците. Българските жертви през деня според Христо Силянов са 27 убити,^[1] а според Аристид Дамянов 62 убити.^[2]

В резултат на въстаническото отстъпление османците влизат в Клисура. На 16 август войската опожарява Загоричани, Бъмбъки, Мокрени, Бобища, Кондороби. На 21 август османците настъпват към Вич.^[9]