Олища
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
О̀лища (понякога книжовно Хо̀лища, в местния говор О̀лишча,[1] на гръцки: Μελισσότοπος, Мелисотопос, до 1927 година Χόλιστα, Холиста[2]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
Remove ads
География
Селото е разположено в географската област Пополе, на 1220 m надморска височина в южното подножие на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици), на около 20 километра източно от демовия център Костур (Кастория) и на 10 северно от Горенци (Корисос).[3]
Над Олища е разположен известният Олищки манастир „Свети Врач“ („Свети Безсребреници“).
История
Етимология
Според Йордан Иванов етимологията на името е по изчезналото лично име *Холчо, умалително от Холе, Хольо. Сравнима е с етимологията на местностите Горно и Долно Ольче край Дутлия, Серско.[4]
Същата етимология дава академик Иван Дуриданов – от първоначалния патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от личното име *Холо, *Холе (регистрирано фамилно име Холев), съкратено от Тихол. Сравними са сръбското лично име Олко и хърватското селищно име Holjevci.[5]
В Османската империя
Свещеник Златко Каратанасов от Бобища цитира предания, според които при Олища някога се намирал старият Холина-града.[6]
В XV век в Охолища са отбелязани поименно 160 глави на домакинства.[7] През XIX век Олища е чисто българско село. На два километра на югоизток от Олища е разположено село Загоричани (Василиада) – един от главните центрове на българското възраждане в Македония. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Олища (Olista) живеят 900 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Олища (Olishta) има 40 домакинства със 150 жители българи.[9]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Олища:
| „ | След като се излезе от Загоричен и се тръгне на север се влиза в село Тихолища[10] с 34 брачни двойки. Данъкът им е 4140 пиастри. Местоположението е прекрасно и почвата плодородна. Жителите пътуват на гурбет, защото земята е малко. Има една църква с един свещеник. Над това село на един час разстояние е манастирът „Свети Врач“, който отлично управлява своите богати владения... В манстира има едно училище, в което се обучават около 15-20 деца от двата пола, идващи от споменатото село Тихолища и други.[11] | “ |
Атанас Шопов посещава Олища и в 1893 година пише, че:
| „ | До Олища има развалини, които в песните се величаят „Олина града“.[12] | “ |
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[13]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Олища живеят 390 жители българи.[14]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Олища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 67 къщи.[15]
В 1902 година учителят Илияс Папанастасиу пише, че 30 от 70-те семейства в Олища са минали под Екзархията.[16] В края на март 1903 година в селото е ръкоположен екзархийски свещеник. Българите се опитват със сила да овладеят трите църкви на селото – „Свети Спиридон“, „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Николай“. На гъркоманския поп Христо Попмихайлов е предложено от Васил Чекаларов и Иван Попов да служи с него и да споменава името на екзарх Йосиф, но той предпочита да избяга в Костур и да се постави в услуга на водача на гърцизма в Костурско митрополит Герман Каравангелис.[17] В статистиката на Корчанския санджак за 1903 година се казва, че в Олища живеят 60 семейства с 450 жители, от които 225 патриаршисти и 225 екзархисти.[16]
Разказ на Наум Темчев за посещението на Олища в 1903 г.
[Олища] брои около 70 кѫщи, направени отъ камень. По срѣдъ него тече рѣка, по двата брѣга на която сѫ насадени върби и тополи. Това прави мѣстото още по-живописно. Благодарение на една проста случайность, може би, Олища остана здраво. И то взе участие въ възстаннето, като даде 10 души четнишка сила. Изгорена бѣ само една кѫща отъ башибозука и то най-хубавата въ селото. Надъ селото въ едно живописно мѣсто между гори и ливади е разположенъ мънастира св. Врачъ. Дѣдо владика слѣзе въ една хубава селска кѫща, въ една отъ стаитѣ на която се помѣстихме и ние. За хората отъ властьта се намѣри друга стая. Селото, ако и здраво, нъ праздна кѫща или стая нѣмаше. Всички бѣха окупирани отъ селянитѣ на Загоричани... Олища като здраво село и като около него всички други бѣха изгорени, се избра за пунктъ, отъ кѫдѣто щѣхме да раздаваме помощи на жителитѣ отъ Загоричани, Бъмбоки и Черѣшница. За това и помощитѣ за тия села прѣдварително бѣха се изпратили до селския свещеникъ Никола. Селянитѣ не можеха да се нарадватъ, че въ селото имъ стъпва български владика. А първенцитѣ отъ Загоричани се прѣдставиха на дѣдо владика и поднесоха своята дълбока благодарность за високо благородната му мисия — да се притече на помощь на нещастнитѣ въ момента, когато тѣ чувствуваха най-голѣма нужда отъ такъва.[18]
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Олища от 90 къщи са изгорени три.[19] Според друг източник селото не пострадва, а в него приют намират избягали семейства от Загоричани и Бъмбоки.[20] На 24 август 1903 година, малко след изгарянето от османската армия на българските села в Костурско, жителите на Олища предават на властите 15 пушки и 1 револвер. В отговор българска чета изгаря две къщи и отвежда като заложници двама мъже и две жени.[21] На 29 август, след литургия в Клисура, митрополит Герман Каравангелис дава прошка на присъстващите екзархийски свещеници и първенци, между които и тези от Олища.[21] През ноември 1903 година Олища е посетено от българския владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, които раздават помощи на пострадалото население от Загоричани, Бъмбоки и Черешница. Григорий е посрещнат от цялото население на Олища и всички бежанци от Загоричани, около 200 семейства, настанени в селото.[22]
В доклад до гръцкото външно министерство на гръцкия училищен инспектор Налцас от 1904 година Олища е споменато сред „фанатичните православни“ села в Костурско.[16]
След въстанието цялото село е под върховенството на Екзархията и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Олища има 546 българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[23] Според Георги Константинов Бистрицки Олища преди Балканската война има 90 български къщи.[24]
На 22 срещу 23 септември 1906 година андартската чета на Григорис Фалиреас извършва голямо нападение над Олища.[25] Атаката е организирана от поп Христо Попмихайлов. Четата Фалиреас, състояща се от 40 андарти, напада селото, но е принудена да отстъпи след пристигането на турска войска от Загоричани и Куманичево. В резултат са изгорени 7 български къщи и са убити седем членове на българския комитет.[26][27]
Статистиката на Халкиопулос от 1905 година показва Олища като село с 225 жители българи и 225 гърци.[16][28]
След Младотурската революция в 1908 година, поп Христо Попмихайлов се връща в селото и в 1910 година успява да върне на Патриаршията една от трите църкви на селото. Заедно с това е отворено и гръцко училище. Към гърцизма обаче до Балканската война не се връща нито един от жителите на селото.[29]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Олища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[30]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Олища е обозначено като българско селище.[31]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Олища (Олишта) има 65 къщи славяни християни.[32]
В 1927 година е прекръстено на Мелисотопос. След 1919 година 9 жители на Олища емигрират в България по официален път. Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която голям брой олищени бягат в източноевропейските страни.[3] 45 деца от са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[28]
В 2002 година Попхристовата къща е обявена за паметник на културата.[33]
Remove ads
Личности
В Олища са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българският македоно-одрински опълченец Костадин Николов (Константин Олицки, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година, носител на орден „За храброст“ IV степен,[36] българският революционер Зисо Василев (? – 14 август 1903), деец на ВМОРО, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[37] и други. От Олища са и дейците на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Спиридон Попхристов (1887 – 1964), Христо Попмихайлов (1857 – 1930) и други.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads