Станислав Доспевски

Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Зафир Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е виден представител на Самоковската художествена школа и един от най-значителните възрожденски художници и иконописци. Реформатор на църковната живопис и един от създателите на светската. Доспевски е първият българин, получил академично художествено образование.^[1]

Станислав Доспевски
български възрожденски художник
Автопортрет на художника, около 1856 г.
Роден	3 декември 1823 г. Самоков, Османска империя
Починал	23 декември 1877 г. (54 г.) Цариград, Османска империя
Кариера в изкуството
Академия	Императорска художествена академия в Петербург
Учители	Фьодор А. Бруни
Направление	живопис
Семейство
Баща	Димитър Зограф
Съпруга	Мариола Доспевска
Деца	Борис Доспевски
Други роднини	Мария Доспевска (внучка) Йорданка Доспевска (внучка) Захарий Зограф (чичо)
Станислав Доспевски в Общомедия

Биография

Роден е на 3 декември 1823 година в село Доспей, което се намира в непосредствена близост до град Самоков. Отначало учи в Самоков, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като помага на баща си в изписването на иконите в пловдивската църква „Света Неделя“. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 в Императорската художествена академия в Петербург в класа на Фьодор Бруни.

След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив.

Станислав Доспевски е първият български художник, открил самостоятелна изложба – това става през 1859 г. в дома на Найден Геров в Пловдив.^[2]

Взима дейно участие в българското национално-освободително движение, помага на Васил Левски, Ангел Кънчев и други революционери. По време на Априлското въстание и след потушаването му той и съпругата му Мариола Доспевска развиват активна дейност за подпомагане на пострадалите, пише и дописки до европейската преса.^[2]

В разгара на Руско-турската война през август 1877 г. Доспевски е арестуван от турските власти, затворен най-напред в кауша в Пловдив, а после е изпратен по влака в Цариград.

Умира в един от затворите на Цариград на 6 януари 1878 година^[3] при неизяснени обстоятелства.^[2] Погребан бил в двора на българската черква „Свети Стефан“.

Внучки на Станислав Доспевски от сина му Борис са художничката Мария (Марика) Доспевска и музикантката Йорданка (Дарлинг) Доспевска.^[4]

Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката Нели Доспевска.

Памет

На негово име е наречено едно от началните училища в град Самоков – НУ „Станислав Доспевски“.

В няколко български града улици носят името на Станислав Доспевски:

- в кварталите „Васил Левски“, „Левски В“ и „Левски Г“ в София (Карта);

- в квартал "Капана" в Пловдив;

- в "Гъбена махала" , ж.к. "Владислав Варненчик" във Варна;

- в квартал "Вароша" в Пазарджик;

- в Самоков;

- във Велинград.

Къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик, построена през 1864 г. по негов проект, е превърната в музей.

Художествената галерия в Пазарджик носи неговото име.

Галерия

• 
  Портрет на Салчо Чомаков, 1856 г.
• 
  Портрет на Елисавета Чалъкова, леля на художника, 1857 г. НХГ
• 
  Портрет на Димитър Зограф, около 1857 – 1860 г.
• 
  Икона на св. Кирил и Методий, 1860 г.
• 
  Портрет на Мариола Доспевска, съпруга на художника, 1869 г. НХГ
• 
  Скица с молив на затворнически кауш

Литература

• Захариев, В. Станислав Доспевски. София, 1971.
• Рошковска, А. Станислав Доспевски. Стара Загора, 1994