Станке Димитров

Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станкѐ Димитро̀в или с псевдонима си Марек,^[1] е български политик, антифашист, активист на Българската комунистическа партия. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция „Народен глас“.^[2]

Тази статия е за българския политически деец. За града, чието име от 1948 до 1990 година е Станке Димитров, вижте Дупница. За други значения на Марек вижте Марек (пояснение).

---

Станке Димитров
български политик
Роден	5 февруари 1889 г. Дупница, Княжество България
Починал	26 август 1944 г. (55 г.) Брянск, СССР
Погребан	Брянск, Русия
Учил в	Софийски университет
Политика
Партия	КПСС
Семейство
Баща	Димитър Тодоров
Братя/сестри	Иван Димитров
Станке Димитров в Общомедия

Биография

Ранен живот

Войници от Седма рилска дивизия в 1915 г. по време на Първата световна война. Прав най-вдясно е Димо Хаджидимов. Пръв седнал отляво е Станке Димитров

Паметник в Брянск на загиналите Станке Димитров и другарите му

Роден е на 5 февруари 1889 година в град Дупница в семейство на обущаря и революционер от Крушево Димитър Тодоров,^[3] а негов по-голям брат е публицистът Иван Димитров.^[4] Учи в педагогическите училища в Кюстендил, после в Шумен^[5], което завършва през 1908 г.^[6] След дипломирането си работи като учител.

Заминава за Женева да учи право, но е принуден да се върне заради Балканската война.^[5] Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница.

Дейност в България

През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.).^[6]

Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание, като впоследствие е амнистиран.^[5]

Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, става негов секретар 1922 г.

През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. Отново е амнистиран през 1924 г. Провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.) Участва в създаването на Партията на труда.

Дейност в СССР

През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва. Остава в СССР поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.^[7] Там преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства на Запада и в Международната ленинска школа в Москва.

Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937). След завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.

От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.

В края на август 1944 година Димитров трябва да замине за България, заедно с Анастас Алтъпармарков, Васил Димитров, Георги Глухчев, Михаил Зантополов и други български комунисти, изглежда, за да оглави предстоящото завземане на властта от комунистите.^[8]

Цялата група загива на 26 август 1944 година в катастрофа при излитането на самолета им край град Брянск. Загиналите са погребани в Гробището на Съветския район в Брянск, където им е издигнат паметник.

Почит

• Родният му град Дупница е наименуван на него: като Марек от 1949 до 1950 г. и като Станке Димитров от 1950 до 1990 г.
• Спортният клуб на града носи името „Марек“.
• Къща музей „Станке Димитров – Марек“

Външни препратки

• "Станке Димитров - Марек. Избрани произведения", София, 1954 година