Политбюро на ЦК на БКП

Политбюро на ЦК на БКП е най-висшият колективен орган в Българската комунистическа партия. Съставено от десетина души и заседаващо редовно по няколко пъти в месеца, то взема основните политически и кадрови решения в страната.^[1]

Политбюро на ЦК на БКП
Информация

Като помощни органи към Политбюро са изградени постоянни и временни комисии по различни проблеми: комисия по партийно-организационната работа, комисия по икономическата и социалната политика и комисия по външната политика. Според партийния устав ЦК на БКП на пленум (пленарно заседание) избира политбюро (съкратено от „политическо бюро“) за колективно ръководство на цялостната работа на ЦК между пленумите и Секретариата за ръководството на текущата работа от организационно-изпълнителски характер. Броят на членовете на политическото бюро варира през годините. Обикновено се избират и кандидат-членове, които са по-малко от членовете и имат право на съвещателен глас при заседанията.

Протокол от Решение на Политбюро на БКП от 15 март 1947 година за македонските емигрантски институции

Неизвестно

• Владо Георгиев (1897 – 1944)

Политбюра на БРП (к.), 1919 – 1944 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Илия Василев (Бойко) – 30-те години

След I конгрес на БКП, 1919 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):

След II конгрес на БКП, 1920 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):

След I пленум на ЦК на БРП (к.), Виена, 1926 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):

След II нелегална конференция, януари 1928 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):

След II пленум на ЦК на БРП (к.), Берлин, 1929 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):

След III пленум на ЦК на БРП (к.), 1930 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Благой Попов (1931 – 1932), Васил Танев (1930 – ?)

След V пленум на ЦК на БРП (к.), 1935 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Стамат Иванов (1935 – 1937)

След VI пленум на ЦК на БРП (к.), януари 1936 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Антон Югов (от 1937), Георги Дамянов, Енчо Стайков (1937), Иван Петров (от 1937), Илия Добрев, Йордан Катранджиев (1938 – 1939), Марин Гешков (1936 – 1940), Начо Иванов (1936 – 1938), Стамат Иванов (1935 – 1937), Станке Димитров, Тодор Матанов

В началото на Втората световна война член на Политбюро става и Антон Иванов, пристигнал от СССР за връзка с централата в Москва.^[2]

След VII пленум на ЦК на БРП (к.), 1941 г.

• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Добри Терпешев, Димитър Ганев (1942 – 1944), Йордан Катранджиев (1942 – 1944), Йорданка Чанкова (1943 – 1944†), Раденко Видински (до 1941), Станке Димитров (до 1944 †) Цола Драгойчева

През този период БКП води активна кампания срещу сътрудничеството на България с Германия и е подложена на силен натиск от властите и членовете ѝ са преследвани, поради което ръководството ѝ претърпява многократни промени. През 1941 г. към първоначално избрания състав на Политбюро е добавен и Антон Югов, избягал от лагер. Големият провал в партийното ръководство през пролетта на 1942 г. оставя на свобода само 2 членове на Политбюро – Цола Драгойчева и Антон Югов, който поема поста на секретар на ЦК, заеман от арестувания Трайчо Костов. Още през 1942 година в Политбюро са включени Димитър Ганев и Йордан Катранджиев, а в началото на 1943 година – и Йорданка Чанкова. През август 1943 г. от лагер бяга и Добри Терпешев, който става член на Политбюро и поема централната роля в ръководството на партията. След смъртта на Йорданка Чанкова в началото на 1944 г. мястото ѝ в Политбюро е заето от нейния съпруг Георги Чанков.^[3]

Непосредствено след 9 септември 1944 г.

В първите дни след Деветосептемврийския преврат Политбюро се реорганизира около оцелелите висши функционери на партията – Антон Югов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев, Георги Чанков и Димитър Ганев. На 11 септември в София пристига освободеният от затвора Трайчо Костов, който става и политически секретар на ЦК и заема водеща позиция в състава на Политбюро. Привлечени са и няколко функционери от провинцията – Райко Дамянов и Петко Кунин като членове и Димитър Димов и Гочо Грозев като кандидат-членове.^[4]

За кратко в Политбюро е включен съветският офицер от български произход Иван Винаров, но през ноември по нареждане на Георги Димитров той е прехвърлен в Държавна сигурност. През октомври членове на Политбюро стават и пристигналите от Съветския съюз Вълко Червенков, Георги Дамянов и Владимир Поптомов. Номинално членове на Политбюро стават също Георги Димитров и Васил Коларов, макар че те остават в Москва още около година.^[1]

Политбюра в БРП (к.)/БКП, 1945 – 1990 г.

След VIII пленум на ЦК на БРП (к.), 1 март 1945 г.

• Председател на ЦК на БРП (к.): Георги Димитров до 4 януари 1948.
• Генерален секретар на ЦК на БРП (к.): Георги Димитров от 4 януари 1948.
• Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.) (13): Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Георги Дамянов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Владимир Поптомов; до 4 януари 1948 – Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Петко Кунин.^[5]
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.) (3): Димитър Димов, Титко Черноколев; до 4 януари 1948 – Гочо Грозев;^[5] от 4 януари 1948 – Цола Драгойчева, Райко Дамянов, Петко Кунин.
• Секретари на ЦК на БРП (к.) (3): Георги Чанков, Вълко Червенков,^[6] Трайчо Костов;^[7] от 18 ноември 1946 – Никола Павлов;^[8] от 4 януари 1948 – Георги Димитров (генерален секретар).^[5]

След V конгрес на БКП, 27 декември 1948 г.

• Генерален секретар на ЦК на БКП: Георги Димитров;^[9] от 23 януари 1950 – Вълко Червенков (до 26 януари 1954).^[10]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (10): Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Георги Дамянов; до 11 юни 1949 – Трайчо Костов;^[11] до 2 юли 1949 – Георги Димитров (†);^[9] до 16 януари 1950 – Добри Терпешев; до 23 януари 1950 – Васил Коларов (†); до 1 май 1952 – Владимир Поптомов (†); от 4 август 1949 – Райко Дамянов, Минчо Нейчев, Титко Черноколев (до 30 юни 1951); Тодор Живков (от 30 юни 1951).
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (5): до 4 август 1949 – Райко Дамянов, Минчо Нейчев, Титко Черноколев (става пълноправен член);^[12] до 16 януари 1950 – Иван Бъчваров, Кръстьо Стойчев;^[13] от 4 август 1949 – Димитър Ганев (до 19 септември 1952),^[14] Димитър Димов;^[12] от 8 ноември 1950 – Тодор Живков;^[15] от 19 февруари 1951 – Георги Цанков.^[16]
• Секретари на ЦК на БКП (3): до 2 юли 1949 – Георги Димитров (генерален секретар),^[9] до 25 януари 1954 – Георги Чанков (втори секретар), Вълко Червенков (трети секретар);^[10] от 18 юли 1949 – Пело Пеловски;^[17] от 20 октомври 1949 – Димитър Димов^[18] (до 8 ноември 1950);^[15] от 16 януари 1950 – Тодор Живков,^[13] Георги Цанков^[13] (до 19 февруари 1951);^[16] от 16 юни 1950 – Рубен Леви^[19] (до 8 ноември 1950);^[15] от 19 февруари 1951 – Иван Райков^[16] (до 25 януари 1954);^[10] от 23 януари 1952 – Райко Дамянов (до 25 януари 1954),^[10] Енчо Стайков;^[20] от 25 януари 1954 – Димитър Ганев.^[10]

След VI конгрес на БКП, 4 март 1954 г.

• Първи секретар на ЦК на БКП:^[10] Тодор Живков.^[21]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (9): Вълко Червенков, Георги Дамянов, Антон Югов, Райко Дамянов, Тодор Живков, Георги Цанков, Енчо Стайков, Иван Михайлов;^[21] до 11 юли 1957 – Георги Чанков;^[22] от 11 юли 1957 – Димитър Ганев, Борис Тасков, Боян Българанов.^[22]
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (2): Тодор Прахов, Петър Панчевски;^[21] от 11 юли 1957 – Димитър Димов, Младен Стоянов.^[22]
• Секретари на ЦК на БКП (3): Тодор Живков (първи секретар), Димитър Ганев;^[21] до 11 юли 1957 – Борис Тасков;^[22] от 2 април 1956 – Енчо Стайков (до 11 юли 1957),^[22] Боян Българанов,^[22] Боян Българанов;^[23] от 11 юли 1957 – Данчо Димитров, Станко Тодоров.^[22]

След VII конгрес на БКП, 2 юни 1958 г.

• Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.^[24]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (11): Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов;^[24] до 27 ноември 1958 – Георги Дамянов (†); до 21 април 1959 – Борис Тасков;^[25] до 28 ноември 1961 – Вълко Червенков;^[26] от 28 ноември 1961 – Станко Тодоров, Митко Григоров.^[26]
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (3): Димитър Димов, Младен Стоянов, Тодор Прахов;^[24] от 11 декември 1959 – Станко Тодоров^[27] (до 28 ноември 1961).^[26]
• Секретари на ЦК на БКП (6): Тодор Живков (първи секретар), Боян Българанов, Димитър Ганев, Митко Григоров, Пенчо Кубадински;^[24] до 11 декември 1959 – Станко Тодоров;^[27] от 11 декември 1959 – Борис Велчев, Тано Цолов.^[27]

След VIII конгрес на БКП, 5 ноември 1962 г.

• Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.^[28]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (9): Боян Българанов, Борис Велчев, Митко Григоров, Тодор Живков, Живко Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Станко Тодоров.^[28] до 20 април 1964 – Димитър Ганев (†).
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (3): Димитър Димов, Тано Цолов, Пенчо Кубадински.^[28]
• Секретари на ЦК на БКП (6): Тодор Живков (първи секретар), Лъчезар Аврамов, Боян Българанов, Борис Велчев, Митко Григоров, Начо Папазов;^[28] от 26 ноември 1962 – Иван Пръмов.^[29]

След IX конгрес на БКП, 19 ноември 1966 г.

• Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.^[30]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (11): Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, Иван Михайлов, Иван Попов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тано Цолов, Тодор Павлов, Тодор Живков, Цола Драгойчева.^[30]
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (7): Лъчезар Аврамов, Пеко Таков, Ангел Цанев, Костадин Гяуров, Кръстю Тричков, Иван Абаджиев;^[30] до 4 февруари 1968 – Димитър Димов (†).
• Секретари на ЦК на БКП (5): Борис Велчев, Боян Българанов, Венелин Коцев, Иван Пръмов, Станко Тодоров.^[30]

След X конгрес на БКП, 25 април 1971 г.

• Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.^[31]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (11): Борис Велчев, Живко Живков, Иван Михайлов, Иван Попов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тано Цолов, Тодор Живков, Тодор Павлов, Цола Драгойчева;^[31] до 26 декември 1972 – Боян Българанов (†); от 3 юни 1974 – Георги Филипов, Александър Лилов.^[32]
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (6): Кръстю Тричков, Пеко Таков;^[31] до 17 юли 1973 – Ангел Цанев;^[33] до 3 юни 1974 – Иван Абаджиев, Венелин Коцев, Костадин Гяуров;^[32] от 3 юни 1974 – Добри Джуров, Дража Вълчева, Петър Младенов, Тодор Стойчев.^[32]
• Секретари на ЦК на БКП (6): Борис Велчев, Иван Пръмов, Пеньо Кирацов;^[31] до 6 юли 1971 – Станко Тодоров; до 3 юни 1974 – Иван Абаджиев;^[32] от 6 юли 1971 – Георги Филипов;^[34] от 21 февруари 1972 – Константин Теллалов^[35] до 13 юли 1972 – Венелин Коцев;^[36] от 13 юли 1972 – Александър Лилов.^[36]

След XI конгрес на БКП, 2 април 1976 г.

• Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.^[37]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (9): Александър Лилов, Георги Филипов, Иван Михайлов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тано Цолов, Тодор Живков, Цола Драгойчева;^[37] до 12 май 1977 – Борис Велчев;^[38] от 19 декември 1977 – Огнян Дойнов, Добри Джуров, Петър Младенов;^[39] от 16 юли 1979 – Пеко Таков, Тодор Божинов, Людмила Живкова.^[40]
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (6): Добри Джуров, Дража Вълчева, Кръстю Тричков, Пеко Таков, Петър Младенов, Тодор Стойчев;^[37] от 16 юли 1979 – Андрей Луканов, Георги Йорданов.^[40]
• Секретари на ЦК на БКП (5): Георги Филипов, Александър Лилов, Огнян Дойнов, Борис Велчев;^[37] до 21 юли 1978 – Иван Пръмов;^[41] от 19 декември 1977 – Димитър Станишев, Георги Атанасов, Петър Дюлгеров;^[39] от 21 юли 1978 – Тодор Божинов, Стоян Михайлов;^[41] от 16 юли 1979 – Милко Балев, Мишо Мишев.^[40]

След XII конгрес на БКП, 4 април 1981 г.

• Генерален секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.^[42]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (12): Георги Филипов, Добри Джуров, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Тодор Живков, Тодор Божинов;^[42] до 21 юли 1981 – Людмила Живкова (†); до 2 март 1982 – Пеко Таков;^[43] до 28 септември 1983 – Александър Лилов;^[44] до 31 януари 1984 – Цола Драгойчева;^[45] до 24 януари 1986 – Тодор Божинов; от 2 март 1982 – Милко Балев;^[43] от 31 януари 1984 – Йордан Йотов, Чудомир Александров;^[45] от 20 март 1986 – Георги Атанасов.
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (3): Андрей Луканов, Георги Йорданов, Петър Дюлгеров;^[42] от 31 януари 1984 – Григор Стоичков, Георги Атанасов, Димитър Стоянов;^[45] до 24 януари 1986 – Станиш Бонев;^[46] от 24 януари 1986 – Стоян Марков.^[46]
• Секретари на ЦК на БКП (10): Огнян Дойнов, Димитър Станишев, Георги Атанасов, Стоян Михайлов, Милко Балев, Васил Ц. Василев;^[42] до 2 март 1982 – Георги Филипов; до 28 септември 1983 – Александър Лилов;^[44] до 31 януари 1984 – Чудомир Александров^[45] (от 24 януари 1986 (2-ри мандат));^[46] до 3 февруари 1984 – Мишо Мишев (†); от 2 март 1982 – Кирил Зарев;^[43] от 31 януари 1984 – Емил Христов.^[45]

След XIII конгрес на БКП, 5 април 1986 г.

• Генерален секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков;^[47] от 10 ноември 1989 – Петър Младенов.^[48]
• Членове на Политбюро на ЦК на БКП (11): Георги Атанасов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Гриша Филипов;^[47] до 19 юли 1988 – Станко Тодоров, Чудомир Александров;^[49] до 13 декември 1988 – Огнян Дойнов;^[50] до 10 ноември 1989 – Тодор Живков; до 16 ноември 1989 – Милко Балев; от 13 декември 1988 – Димитър Стоянов, Иван Панев;^[50] от 16 ноември 1989 – Минчо Йовчев, Андрей Луканов, Начо Папазов, Пантелей Пачов.
• Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (6): Петър Дюлгеров, Георги Йорданов, Григор Стоичков;^[47] до 13 декември 1988 – Стоян Марков, Димитър Стоянов;^[50] до 16 ноември 1989 – Андрей Луканов; от 13 декември 1988 – Петко Данчев, Стоян Овчаров^[50] (до 16 ноември 1989); от 16 ноември 1989 – Иван Станев, Димитър Станишев.
• Секретари на ЦК на БКП (9): Йордан Йотов, Димитър Станишев, Емил Христов, Васил Цанов;^[47] до 19 юли 1988 – Стоян Михайлов, Чудомир Александров;^[49] до 10 ноември 1989 – Милко Балев, Кирил Зарев, Гриша Филипов;^[48] от 13 декември 1988 – Димитър Стоянов;^[50] от 16 ноември 1989 – Андрей Луканов, Начо Папазов, Продан Стоянов.^[51]

След XIV конгрес на БКП, 2 февруари 1990 г.

 Основна статия: Четиринадесети конгрес на БКП

Четиринадесетият конгрес на БКП е извънреден. На него присъстват 2804 делегати. Сред основните въпроси, които се обсъждат, е нов устав на БКП, избиране на ново ръководство, Манифест за демократичен социализъм в България.^[52] На конгреса са избрани нови ръководни органи

• Висш съвет (ВС) в състав от 153 души (който замества дотогавашния Централен комитет на БКП),
• Председателство на ВС в състав от 16 души (което замества дотогавашното Политбюро на ЦК на БКП).

Председателството включва:

• председател: Александър Лилов,
• заместник-председатели: Александър Стрезов и Георги Пирински,
• секретар: Румен Сербезов,
• членове: Андрей Луканов, Васил Недев, Добри Джуров, Иван Станев, Йордан Радичков, Надя Аспарухова, Ненко Темелков, Петър Младенов, Петър-Емил Митев, Петя Йорданова, Филип Боков, Чавдар Кюранов.

След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г.^[53]

Литература

• Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.