Старотюркски език

Старотюркски език (още староуйгурски, орхонски тюркски) е условно наименование на езиците, засвидетелствани в най-ранните писмени паметници на езици от тюркската група. Корпусът със старотюркски текстове обхваща надписите на гьоктюрките и уйгурите от 7 до 13 век. Поради тази причина старотюркският език не може да се смята за предшественик на уйгурския език или на който и да е съвременен тюркски език, макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като чагатайски.

Старотюркски език
Страна	Монголия, Тюркски хаганат, Западнотюркски хаганат, Източнотюркски хаганат, Киргизка съветска социалистическа република, Турция, Узбекистан, Таджикска съветска социалистическа република, Монголска империя, Грузинска ССР, Азербайджанска съветска социалистическа република, Узбекска съветска социалистическа република
Регион	Средна Азия
Говорещи	мъртъв език към 13 век
Писменост	Орхонска писменост
Систематизация по Етнолог
Алтайски Тюркски Източнотюркски Старотюркски В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна.
Кодове
ISO 639-3	otk
Уикипедия на Старотюркски език

Източниците на старотюркски езици се делят най-общо на три основни групи:

• Орхонски надписи в Монголия и по течението на река Енисей (7 – 10 век).
• Уйгурски писмени паметници, намерени в днешния китайски Синдзян-уйгурски автономен регион (9 - 13 век), писани с различни азбуки (брахманска, манихейска, сирийска, уйгурска). Съдържат най-вече религиозни текстове (будизъм, манихейство, несторианство).
• Караханидски ръкописи (11 век), написани с арабска азбука. Включват поема от 6500 двустишия, арабско-старотурски речник и речника „Dīwānu l-Luġat al-Turk“ от Махмуд от Кашгар. В речника на Махмуд от Кашгар авторът изрично разграничава думите от отделните тюркски диалекти – огузки, къпчакски, уйгурски.

Фонетични особености

Гласни

В старотюркските паметници се откриват следните девет гласни звука: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.

Съгласни

	двубърнени		зъбни/ венечни		небни		заднонебни
преградни	p /p/	b /b/	t /t/	d /d/			k /k/	g /g/
носови		m /m/		n /n/		ń /ń/		ŋ /ŋ/
проходни							χ /χ/	ɣ /ɣ/
преградно-проходни					č /tʃ/	dʒ /dʒ/
шипящи			s /s/	z /z/	š /ʃ/
сонорни		v /β/	l /l/	r /r/		y /j/

Съгласните /ŕ/ и /ĺ/ от тюркския праезик са засвидетелствани в тюркските паметници на арабска или согдийска графика като /z/, /š/. В тюркската руническа азбука знаците за /z/, /š/ са производни на знаците за /r/ и /l/, което може да означава, че по времето около 6-7 век в тюркските говори в Сибир и Монголия фонемите /ŕ/ и /ĺ/ са звучали все още като палатализирани /r/, /l/ (Хелимский 1991).

Вокална хармония

Старотюркският език се характеризира с вокална хармония.

Значение

Старотюркските езикови паметници имат важно значение за реконструкцията на алтайския праезик.

Литература

• Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969.
• Е. Хелимский. Об одном диакритическом приеме создания древнетюркского рунического алфавита. Исследование языковых систем в синхронии и диахронии: К 70-летию Э. Р. Тенишева. Москва, 1991, с. 150-158.
• Е. Хелимский. Произхождение древнетюркского чередования р – з и дилемма „ротацизма – зетацизма“. СТ. 1986, 2, стр. 40-50.