Уйгурски език

Уйгурският език (самоназвание: ئۇيغۇر تىلى ,ئۇيغۇرچە) е тюркски език, говорен от уйгурите в Средна Азия.^[1] Той е официален език в Синдзян-уйгурския автономен регион в Китай и се използва широко както в обществото, така и в институциите в региона. Използва се и като лингва франка от други етнически малцинства в Синдзян.^[2]

Уйгурски език ئۇيغۇر تىلى ,ئۇيغۇرچە
/ʊjʁʊrˈtʃɛ/
Страна	Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан
Регион	Средна Азия
Говорещи	ок. 10 000 000 (2016 г.)
Писменост	арабска (официална) кирилица латиница
Систематизация по Етнолог
Алтайски Тюркски Източнотюркски Уйгурски
Официално положение
Официален в	Източен Туркестан
Регулатор	Комитет по езиците в Китай
Кодове
ISO 639-1	ug
ISO 639-2	uig
ISO 639-3	uig
Разпространение на уйгурския език в Китай
Уикипедия на Уйгурски език
Уйгурски език в Общомедия

Изписва се чрез модифицирана арабска писменост, която е най-разпространен и единствен стандарт в Китай,^[3] макар понякога да са използват и кирилица или латиница (например за исторически цели). Азбуката му съдържа 32 букви.

История

Староуйгурският език е всъщност древнотюркски език, говорен от 9 до 13 век в източен Туркестан. На по-късен етап уйгурският език изпитва силното влияние на чагатайския език от карлукската група. Различава се от староуйгурския език най-вече по големия брой персийски заемки. Сегашната книжовна форма на езика се е образувала през 19 век въз основа на говорите в района на Кашгар. В днешно време има силно влияние от китайския мандарин.

Фонетични особености

Както повечето тюркски езици, уйгурският притежава вокална хармония. Различават се освен това кратки и дълги гласни звукове, които се подчиняват на различни фонетични правила.

Характерни особености са:

• редукция на гласните в началната отворена сричка: [а] > [e] пред /ɯ/ и /i/: турски /al-Iŋ/: уйгурски /eliŋ/,
• изпадане на звука „р“ в края на сричката както в английски: Uyghurlar [ʔʊɪ'ʁʊːlaː] ‘уйгури’.