Стенче
село в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Стенче (изписване до 1945 година: Стѣнче; на македонска литературна норма: Стенче; на албански: Stençe) е село в Северна Македония, в Община Бървеница.
Remove ads
География
Селото се намира в областта Горни Полог, в склоновете на Сува гора, на десния бряг на реката Вардар. Село Стенче се намира между селата Вълковия и Теново. Селото е на 25 km южно от Тетово и на 14 км северно от Гостивар. Дели се на четири махали - Горна, Долна, Янкоска и Бутурска.[1]
История
На 1 km източно над Стенче е къстоантичната и средновековна крепост Градище.[2]
В 1896 година Гьорче Петров отбелязва народно предание, че близо до селото се е намирала крепостта Стена, чието име е пренесено на днешното село Стенче.[3] Според местни предания, записани от Йован Трифуноски, старото селище - Стенье, се е намирало по-надолу от днешното, край Вардар и е било разрушено от турците при завладяването на Полог. Родовете, чиито предци са живели на старото място, са Сакаровци, Мойсовци и Луканои.[4]
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Калканделен от 18 юли 1628 година селото е отбелязано като Истениче, с 54 ханета (домакинства).[5]
В църквата „Свети Илия“ в Стенче в 1866 година работи Дичо Зограф, а по-късно синът му Аврам Дичов.[6]
В края на XIX век Стенче е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стѣнче е село, населявано от 680 жители българи християни.[7]
През учебната 1897-1898 година в Стенче работи българско училище.[8]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенче има 664 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[9] Към 1906-1907 година енорийски свещеници в селото са Никола Василев[10] и Апостол Попаврамов[11][12]
По време на Балканската война в 1912 година 4 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В 1912 година лидерът на албанското въстание в Тетовско Мехмед паша Дерала налага на българите в Тетово 700 лири данък, а на българските села Вълковия и Стенче – 300.[14]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Стенче е част от Вълковска община в Тетовска околия и има 687 жители.[15]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Стенче е център на Стенчевска община с три села в Долноположкия срез и има 101 къщи с 957 жители българи.[16]
През 1947 година в селото има 19 рода, разпределени в 160 къщи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 150 жители.[17]
| Националност | Всичко |
| македонци | 149 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Remove ads
Личности
- Родени в Стенче
Безистен Илчев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.XI.1912г. - неизвестно[18]- Божил Божанич, македоно-одрински опълченец, 53-годишен; кафеджия; 2-а рота на Кюстендилската дружина; 29.IX.1912г. - неизвестно[19]
- Георги Тодоров (1877 - ?), български революционер от ВМОРО
Стеван Израиловски (р. 1929), сръбски балетист- Никола Василевски (1871-1945), български екзархийски свещеник
- Стоян Израилов Симов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен; работник; III отделение ; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912г. - неизвестно[20]
- Филип Костадинов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.IX.1912г. - неизвестно[21]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads