Стефан Димитриев (революционер)

Стефан Димитриев е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Димитриев.

---

Стефан Димитриев
български офицер
Звание	Подполковник
Години на служба	1895 – 1919
Род войски	Пехота
Военно формирование	8-и резервен полк 1-ва бр. от 2-ра дивизия
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 юни 1872 г. Русе, Османска империя
Дата и място на смърт	1955 г. (82 г.) София, Народна република България

Биография

Стефан Димитриев е роден през 1872 година в Русе, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в родния си град, след което завършва и Военното училище в София през 1895 година с чин подпоручик. През 1898 година е произведен в поручик и активно участва в Тайните македоно-одрински офицерски братства, близки отношения поддържа с Борис Сарафов, Александър Протогеров и Стефан Николов. След разцеплението във ВМОК от 1901 година Стефан Димитриев застава на страната на крилото на генерал Иван Цончев.

На 2 август 1903 Стефан Димитриев е произведен в чин капитан и участва в подготовката на Горноджумайското въстание. Определен е за Горноджумайски войвода, като активно води бойни действия по време на самото въстание през септември и октомври същата година. След потушаването на въстанието се изтегля в България, след което подпомага организацията на ВМОК покрай Илинденско-Преображенското въстание. За това време негов четник е сетнешният войвода на ВМОК Гено Димитров.

През 1912 година Стефан Димитриев участва в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. По време на военната си кариера служи като началник на секция в Министерството на войната, началник на инспекторската част и пограничната служба и като подпредседател на Маравската ликвидационна комисия. Награден е и с орден „За храброст“.^[1] През 1919 г. напуска армията и няма повече сведения за неговата дейност.^[2][3]

Военни звания

• Подпоручик (1895)
• Поручик (1898)
• Капитан (2 август 1903)
• Майор (14 юли 1913)
• Подполковник (14 август 1916)