Стойо Хаджиев

Стойо Николов Хаджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стойо Хаджиев
български революционер
Роден	16 май 1879 г. Голешово, Османска империя
Починал	27 септември 1924 г. (45 г.) Покровник, Царство България
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Депутат в Османския парламент: (1912)
Стойо Хаджиев в Общомедия

Биография

Депутатска карта на Хаджиев от Османския парламент.

Хаджиев е роден на 16 май 1879^[1] година в село Голешово, Мелнишко, тогава в Османската империя. Баща му е активен участник в движението за налагане на новобългарска просвета и църква. Завършва Сярското педагогическо училище в 1898 година. Веднага след завършването си заедно с баща си участва в спречкване с турци и в 1900 година минават в нелегалност. Става секретар на Демирхисарската чета, а след смъртта на баща си минава в четата на Яне Сандански, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След амнистията от 1904 година, по указание от Яне Сандански, Стойо Хаджиев става учител първоначално в Черешница, а по-късно и в Долна Сушица, като занимава с организационна дейност. Скоро, след като е застрашен от арест, се връща при Яне Сандански и взема участие в акцията с капитан Стоянов.^[2]

От 1905 г. е демирхисарски районен войвода и се движи с между 6 и 10 четници.^[3] Участва във всички конгреси на ВМОРО до 1908 година. След Младотурската революция в 1908 година се легализира, става активист на Народната федеративна партия (българска секция) и е делегат на учреждението от Демирхисарско през 1909 година, заедно с Илия Бижев. Участва в похода към Цариград през 1909 година и на изборите в 1912 година, заедно с Александър Буйнов, става депутат в османския парламент от Сяр.^[4]

Стойо Хаджиев и Димитър Икономов.

По време на Балканската война е войвода на Демирхисарската чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи като доброволец в 1 рота и в щаба на 14 воденска дружина.^[5]

Демирхисарска чета на МОО с командир Стойо Хаджиев
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Георги Чалъков	50	Валовищко	Кърчово[6]
	Коста Стоянов		Валовищко	Райковци[7]
	Петко Ангелов		Валовищко	Райковци[8]
	Стоян Заприн		Валовищко	Райковци[9]
	Тодор Ангелов		Драмско	Калапот[10]

През Първата световна война служи в 3 пехотен полк на 11 дивизия. След войната е окръжен управител на Струмица, а от 1920 година е адвокат в Петрич^[11] и председател на Окръжната постоянна комисия в града.

Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги Скрижовски, последният е неидентифициран.

Хаджиев е убит в Горноджумайските събития през септември 1924 година.^{[12][13][14][15]}

Паметникът на Стойо Хаджиев в с. Голешово

Паметна плоча за Стойо Хаджиев на стената на училището в с. Голешово

В родното му село Голешово е изграден негов паметник, а името му носи улица в град Петрич.

Външни препратки

• „Показания“, публикувано в „Убийството на Тодор Александров“, София, 2002 година
• Стойо Хаджиев - Голешовският войвода, БНТ, Олтарите на България, 01.11.2020 година