Стойчо Гаруфалов

български офицер и революционер From Wikipedia, the free encyclopedia

Стойчо Гаруфалов
Remove ads

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Образование

Стойчо Гаруфалов е роден на 8 февруари 1868 година[2] в Малко Търново, тогава в Османската империя.[3] Син е на революционера Димитър Гаруфалов[4] и брат на източнокатолическия епископ Иван Гаруфалов (1887 – 1951).[5] Стойчо Гаруфалов завършва началното и основното си образование в родния си град, но неясно дали в православното училище, в чието настоятелство е баща му Димитър и в католическото, поддържано от чичо му Желязко Гаруфалов.[6] След това учи в българската католическа гимназия в Одрин.[7] В гимназията по време на Сръбско-българската война от 1885 година е член на революционен кръжок заедно с Георги Куртев от Стара Загора, Христо Генев Широв от Казанлък, Алекси Попов от Малко Търново, Недко Каблешков от Копривщица и Христо Морфов от Калофер.[8]

След завършване на гимназията, през септември 1887 година Гаруфалов постъпва в подготвителния клас на Военното училище в София,[9] а на 13 септември 1888 година е зачислен в I специален клас.[10] Във Военното училище има отлични оценки и учи заедно с Димитър Жостов, Руси Лудогоров, Манол Ракаров, Васил Мутафов, Иван Донков, Никола Куртоклиев, Константин Станчов и Васил Силяновски.[11]

Военна служба

Thumb
Документ за връчен от княз Фердинанд I патент на подпоручик Гаруфалов, 2 август 1890 година

На 2 август 1890 година заедно с випуска Гаруфалов е произведен в подпоручик и започва служба в 14-и пехотен македонски полк,[11] под командването на подполковник Васил Черепов, а от 1892 година на подполковник Никола Желявски. В началото на 1894 година постъпва на служба в 1-ви пехотен софийски полк под командването на полковник Михаил Вълков, а по-късно на подполковник Ангел Панов.[12]

Четническа акция

Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година като командир на чета в Струмишката дружина на поручик Петър Начев.

През следващата 1896 година поручик Хараламби Луков, Иван Пожарлиев и поручик Стойчо Гаруфалов организират чета, която навлеза в Одринско, за да проучи възможностите за започване на организирана революционна борба.

След 1897 година е сред най-активните членове на тайната офицерска организация Български освободителни братства. Стойчо Гаруфалов въвежда Иван Цончев в редиците на офицерските братства. Гьорче Петров пише в спомените си:

Офицерътъ Гарофаловъ (честенъ до овчедушие дори) самъ предложи Цончева да се запознае съ насъ и сетне сѫщия за председатель, рѫководительна братствата, понеже Цончевъ се ползувалъ съ добро име и съ авторитетъ между офицеритѣ. Гарофаловъ служеше въ VI полкъ на Цончева.[13]

В 1900 година Гаруфалов е призведен в чин капитан.

Участието му в македоно-одринското освободително движение се отразява отрицателно на израстването му във военната йерархия.[14]

През 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание като войвода на чета от град Елена заедно с майор Асен Чолаков и Христо Сираков.[15][16] Участва в сраженията при Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица, Чатал тепе и Факир тепе.[15][17]

В Балканската война Гаруфалов участва като дружинен командир на Двадесет и девети пехотен ямболски полк, а в Междусъюзническата война е ранен в боеве с гръцки войски край Кукуш. В Първата световна война като подполковник е командир на 3 дружина на 2 полк на 11-а дивизия, а след това е комендант на Щип, Кичево и други новоосвободени градове. Носител е на орден „За храброст“ IV степен, II клас.

След края на войната служи като началник на военното ликвидационно бюро в София. Умира на 24 януари 1924 година в София.[18][19][20]

Remove ads

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойчо
Гаруфалов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Жечка Гаруфалова
 
Димитър Гаруфалов
(? – 1913)
 
 
 
Желязко Гаруфалов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Гаруфалов
(1887 – 1951)
 
Стойчо Гаруфалов
(1868 – 1924)
 
Русин Гаруфалов
 
Васил Гаруфалов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Гаруфалов
(1901 – 1995)
 
Димитър Гаруфалов
(1886 – 1968)
 
 
 
 
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads