Стоян Карамихайлов

Стоян Димитров Карамихайлов, наречен Сминишки,^[1] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2][3]

Стоян Карамихайлов
български революционер
Роден	27 декември 1881 г. Горно Броди, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г.

Къщата с кулата на Стоян Карамихайлов в Красно село с имитация на Бялата кула

Биография

Карамихайлов е роден на 27 декември 1881 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция.^[4][2] Присъединява се към Върховния комитет, както сам казва „за освобождение на поробените български земи“, и в 1902 година участва в Горноджумайското въстание с четата на подпоручик Никола Парапанов и Стефан Николов – Калфата и се сражава при село Годлево.^[2]

В началото 1903 година е началник на отделение^[3] в четата на поручик Борис Сарафов, която навлиза в Македония през януари. С четата на Сарафов се сражава при село Владимирово, Малешево, в местността Корада между селата Нисия и Гугово, Воденско, край Владово по пътя Месимер - Острово, Воденско, при Държилово, Негушко и в голямото сражение при Смърдеш, Костурско.^[2] Два пъти, преоблечен в местна селска носия, влиза във Воден, за да повдигне революционния дух, паднал след смъртта на войводата Лука Иванов и да агитира за въстание. Отсяда в къщите на Радомир Атанасов, Атанас Хлебаров и Доре Кустодоров.^[2] Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и е член на Воденското горско началство.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3-та рота на 14-а воденска дружина.^[5] В сражение на 8 юли 1913 година по време на Междусъюзническата война е тежко ранен и остава инвалид. Нааграден е с орден „За храброст“ IV степен.^[2]

След войните става член на Македонското студентско дружество „Вардар“.^[6] Като делегат от Сярското благотворително братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[7]

Завършва техническо училище във Варна и става кондуктор – ръководител на обект с техническо образование. Занимава се с търговия с продукти от Беломорието. В 1929 година построява за себе си Къщата с кулата в Добруджанския квартал в София. На къщата си изгражда имитация на Бялата кула в Солун, в памет на загубената си мечта да има дюкян в Солун.^[8][9]

На 16 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,^[2] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[10]

Вижте също

• Марин Карамихайлов