Стоян Мълчанков
български революционер, просветен деец и политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Стоян Иванов Мълчанков е български революционер, просветен деец, политик и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Remove ads
Биография
Мълчанков е роден в 1873,[4] 1875[2][3] или 1887[5] година в неврокопското село Скребатно. Първоначално образование получава в родното си село. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[6][7] В гимназията става член на ВМОРО. След завършването си, учителства в родното си Неврокопско, като развива и широка революционна дейност.[1][2] По време на Илинденско-Пребораженското въстание е войвода на чета, която участва в няколко сражения с османските войски – боя при оброчището „Света Троица“, боя при Обидим и боя в местността Харамибунар, заедно с Никола Груйчин, Михаил Чаков и Иван Апостолов.[2]
След въстанието Мълчанков, като околийски войвода,[4] е основна фигура на десницата – опозицията срещу Яне Сандански в Невкоропско. В 1905 година е заловен и осъден на смърт от османските власти, но присъдата му е заменена с доживот и е заточен на остров Родос. Амнистиран в 1908 година след Младотурския преврат, Мълчанков се връща в Неврокоп и учителства. През март 1909 година е сред основателите на околийското учителско дружество „Пробуда“ и е избран в настоятелството му.[2]
В 1909 година при Неврокопската афера е арестуван и заедно със Стоян Филипов и други дейци на десницата в революционното движение, затворен в Ени кауш в Солун, измъчван и осъден на смърт чрез обесване.[1] След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван в Смирна, Лесбос и Родос.[1] Амнистиран в 1911 година, се установява в България и учителства в Белослатинско.[1][2][4]
В Балканската война е войвода на чета №49 на Македоно-одринското опълчение, действаща заедно с чета №48 на Стоян Филипов в Неврокопско и Драмско.[9]
Неговата чета първа влиза в Неврокоп и освобождава задържаните в казармите на града българи. Стоян Мълчанков става околийски началник в Неврокоп, но скоро с 480 доброволци заминава за тракийския фронт, за да участва в Обсадата на Одрин.[4] На 3 март 1913 година оглавява формираната в същия ден Нестроева рота на 13 кукушка дружина.[1][9] През Междусъюзническата война е командир на рота и се сражава при Страцин.[4]
В 1919 година е избран за депутат от Народната партия в XVIII и XIX обикновено народно събрание.[1][2][52] Мълчанков предлага построяването на теснолинейката Сарамбей (Септември) – Неврокоп (Гоце Делчев), построена само до Добринище, за развитие на бедната Неврокопска околия, която влиза в пределите на Царство България след войните. В обширна статия от 2 февруари 1920 г. във в. Мир, орган на Народната партия, Стоян Мълчанков излага подробно тежкото състояние на Неврокопската околия и липсата на железопътна инфраструктура и съобщения, което пречи на търговията и ефективното използване на природните ресурси в района, като девствените иглолистни гори по западните склонове на Родопите и по източните склонове на Пирина, каменни въглища и др. Той прави следните предложения: "Прочие, след всичко гореизложено на министерския съвет (resp. на г. министъра Турлаков) предстои да направи следующето, за да се съживи Неврокопската околия и да почувства, че и тя е част от Майка България: 1. да се отпуснат необходимите държавни средства за рационална поправка на шосетата, и мостовете им, които свързват гр. Неврокоп с гарите Симитли и Саранбей, по които да могат да се движат камиони и автомобили; 2. да се назначи способен инженер със седалище Неврокоп; 3. да се прокара през Народното събрание още през тая му сесия закон за свързване града Неврокоп с гара Симитли или гара Саранбей с дековилка (теснолинейка) 75 сантиметрова, която и в единия и в другия случай ще мине през градовете Банско и Мехомия, ще мине значи през живописната Разложка котловина (околия), извънредно богата също с борови гори. Линията ще мине все по течението на р. Места без никакъв тунел и при извънредно малък наклон. 4. Да се предвидят дневни пари от 10 до 20 лв. на чиновниците и служащите, особено на тия от стара България в Струмишкия окръг (resp. в Неврокопската околия), за да се привлекат по тоя начин достатъчно и способни чиновници от стара България, както за съда така и за другите държавни учреждения. Никъде в царството чиновниците на живеят така оскъдно, както в Неврокоп. Господин министъра Турлаков, който в предвечерието на законодателните избори посети града Неврокоп, е видял и вярваме, се е убедил в действителността на всичко гореизказано. Будните хора в Неврокоп възлагат големи надежди."[53]
С негово съдействие, използвайки приятелството си с министър-председателя Александър Стамболийски и други видни политически и културни дейци[4], е приет специален закон на три четения в Народното събрание за построяването на теснолинейката още през май 1920 г. т.нар. Закон за построяване на теснопътната железница Саранбей-Лъжене до Неврокоп с клонове за село Ели дере – Татар Пазаржик, за село Батак и за държавна гора „Чехльово“.[54]
Мълчанков е убит на 22 април 1920 година по нареждане на Тодор Паница на път от Неврокоп за Разложко в местността Буковска лъка в Момина клисура, няколко дни преди приемане на закона за теснолинейката.[2][55]
Погребан е в София.[56]
Македонското благотворително братство в Дълги герен (днес Беловица) е кръстено на негово име.[57]
Деецът на ВМОРО Лазар Томов пише за него:
| „ | Никога не падаше въ униние, въ отчаяние, но всѣкога намираше запасъ отъ енергия да продължи и работи за народа си. Твърдъ като гранитъ, силенъ като хала, той не отстѫпваше отъ предначертания си планъ. Нищо не бѣ в сила да повали несъкрушимия му духъ.[1] | “ |
Синът му Иван Мълчанков (1899 – 1954)[56] е секретар на четата на войводата Илия Попиванов.[58] Участва в Първата световна война като подпоручк в 39-и пехотен полк. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[59] След Деветосептемврийския преврат лежи в затвори. Другият му син Кирил деец на ВМРО,[60] учител по история в Огняновската прогимназия, е убит от комунистическата власт на 5 октомври 1944 година без присъда в Лушин.[4] Третият му син Александър също е преследван от комунистическата власт. Брат му Костадин Мълчанков – Жарата (1887 – 1971) е участник в Балканските войни като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Арестуван e от комунистическата власт след като е искал да почерпи приятелите си след смъртта на Георги Димитров „за радостната новина“ и е заточен в Белене, откъдето по-късно бяга в САЩ, където умира.[61][62]
В книгата си „Забравените дейци на ВМРО“, Бистра Риндова за първи път подробно изследва живота и делото на Стоян Мълчанков и цитира думите на дъщеря му Люба Ст. Мълчанкова-Бандева: „Баща ми обичаше да си приказва: Най-лесно е да убиеш неприятеля - пет лева е едно куршумче, колко му е. Това не удовлетворява човека. Ще се бориш умствено за него, да му докажеш, че си повече от него. Това е борбата.“[61]
Историкът и заместник-областен управител на Софийска област Николай Борисов, заедно с журналиста Ивайло Шопски, създател на „Пътуващо читалище“ подготвят документален филм „Премълчаното за войводата Мълчанков“ по случай 100-годишнината от убийството на Стоян Мълчанков.[63][64] По този повод е създадена и песен за големия войвода „Илинден – Великден“ в изпълнение на Бисера, Лидия и оркестър „Шевица“, текст на Ивайло Шопски и аранжимент на Иван Йосифов.[65]
Remove ads
Външни препратки
- До лобното място на Стоян Мълчанков
- Стоян Мълчанков - филмът
- Песен за Стоян Мълчанков
- "Неврокопска околия", публикувана във в-к "Мир", год. XXVI, бр. 5914, София, 2 февруари 1920 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads