Михаил Чаков
български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Михаил Чаков, наречен Анджелията,[1] е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Тази статия е за гумендженеца, съратник на Гоце Делчев и петрички, серски и велешки войвода на ВМОРО. За екшисуеца, лерински деец на ВМОРО вижте Михаил Чеков.
Remove ads
Биография

Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на Солунската българска гимназия и става учител в Тумба. През 1897 година е привлечен във Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Даме Груев и Пере Тошев. Става четник при Михаил Апостолов - Попето, като обикалят Воденско и Ениджевардарско, след което става самостоятелен войвода.

През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 души и обикаля района на Поройско, южно от Петрич. На 18 август преминава и през селата Горни и Долни Порой. Сред четниците са Алексо Поройлията и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая.[3]
Той е районен и околийски войвода в Петричко (1901 - 1902), Драмско и Сярско (1903 - 1904). Никъде в документи или спомени не се споменава през месец май 1903 година Михаил Чаков да участва в сражението при село Баница, Сярско, в което загива Гоце Делчев, но той описва трагичната случка в спомените си като очевидец.[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание в Пирин на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански, капитан Юрдан Стоянов и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. Участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим, заедно с Иван Апостолов, Стоян Мълчанков и Никола Груйчин на 13 и 14 септември и в последвалия бой в Харамибунар на 16 септември.
След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в Кумановско (1905), отново в Сярско (1906) и Велешко (1907 – 1908). На 23 април 1906 година Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов и Никола Пантушев се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четите на Михаил Чаков, Тане Николов, Иван Наумов, Христо Цветков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Христо Попов и местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски взима участие в битката на Ножот през юли 1907 година.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун.[7]

През 1912 година Чаков взима участие в Балканската война като войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение.[8] Заедно с Андон Кьосето, Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Лазар Топалов, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-и Чепински полк четата атакува Мехомия. Освобождават още Банско, Драма, Неврокоп и Кавала, като превземат града, без да се даде и един изстрел.

Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер 9-а погранична дружина от 85-и полк[10], тогава негов четник е сетнешният воденски войвода Йордан Лазаров. Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти, където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница и ги мести в Ксанти, а след Първата световна война в Пловдив. До 1923 година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на Тодор Александров ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.
В следвоенния период дейно участва в Илинденската организация.
Михаил Чаков почива на 17 септември 1938 година.[11][12][13][14] Погребан е в София.[15]
Remove ads
Външни препратки
- Чаков, Михаил. Дневник на революционния ми живот. Алманах „Янтра“, 1983, кн. 4, с. 174-201.
- "Дневник на революциония ми живот", публикувано в сп. "Янтра", брой 4, Велико Търново, 1983 година
- "Сражението при Баница и смъртта на Гоце Делчев", публикувано в "Борбите в Македония и Одринско (1878-1912)", София, 1982 година
- "Из моите спомени. Сражението при Баница и смъртта на Гоце Делчев", публикувано в сп. "Българска Мисъл", книга IX, София, 1935 година
- "Последните часове на Гоце Делчев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", брой 45, София, 1932 година
- "Последните дни на Гоце", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. I, книга 3, София, юли 1927 година
- "Прибирането костите на великия революционер-апостол Гоце Делчев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 6 (46), София, 1933 година
- "До господин Тодор Александров; член на ЦК на ВМРО" - писмо на Михаил Чаков до Тодор Александров, дел от "Дневник на революционния ми живот (ръкопис)", София, 1934 година
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads