Иван Варналиев

Иван (Йован^[1]) Панчев Варналиев, наричан Варналията и Херкулес^[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Иван Варналиев
български революционер
Роден	1863 г. Велес, Османска империя
Починал	София, България

Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Биография

Иван Варналиев е роден през 1863 година във Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.^[3] Завършва училище в родния си град и работи като хлебар. Той е един от първите членове на Революционния комитет във Велес. През 1898 година е арестуван във връзка с убийството на сърбомана Петър Ташевич. Четник при Михаил Апостолов - Попето, а през 1900 година е назначен за първи организационен войвода на ВМОРО в Щипско и Светиниколкско.

През 1901 година Иван Варналиев се присъединява към четата на Михаил Герджиков в Малешевско и Струмишко. През януари 1903 година Михаил Герджиков и Иван Варналиев пристигат в Одринска Тракия с четата си, за да подсилят района, по нареждане на Гоце Делчев. Техен район е Малкотърновско, а в Лозенградско двамата срещат Лазар Маджаров. Четата навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли.

Списък на четниците на Иван Варналиев, август 1903 г.
№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Иван Варналиев	Велес		30
2.	Ристо Стефанов	Калофер		37	старши унтерофицер, бил е със Стойо войвода в 95 и 96 г.
3.	Стоян Димитров	Малко Търново		25	нов
4.	Кольо Стойчев	Ивджелири	Чирпанско	22	нов
5.	Русе Славов	Нова Загора		20	нов
6.	Стоян Неделков	Игнятовци	Дряновско	42	служил е, бил 2 месеца с Дърв.
7.	Желязко Петров	Паспалево	Малкотърновско	22	нов
8.	Георги Караджов	Караджово	България	28	служил е
9.	Стефан Давидов	Кочани		24	бил е 3 месеца с Михаил Христов
10.	Христо Баев	Казанлък		20	нов
11.	Недялко Куртев	Малко Търново		25	младши унтерофицер
12.	Иван Делибозов	Гьоктепе		32	младши унтерофицер
13.	Пею Петров	Мъдлеш	Бургаско	20	служил е
14.	Иван Н. Кълбов	Дерекьой	Малкотърновско	23	нов
15.	Янаки Кралев	Джемеран		24	служил е
16.	Ангел Михайлов	Дерекьой		26	нов
17.	Иван Костов	Аспарухово	Старозагорско	32	служил е
18.	Никола Николов	Терзово	Новозагорско	21	нов
19.	Стефан Събев	Сливен		20	нов
20.	Атанас Василев	Сливен		20	нов
21.	Михаил Ставрев	Цапари	Битолско	24	бил е в Битолско[4]

Иван Варналиев е делегат на конгреса на Петрова нива на Одринския революционен район през 1903 година. През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода в терористичната чета на Михаил Герджиков и с отделение от 20 четници участва в превземането на казармата във Василико, когато е и ранен. В същата чета заместник-войвода е и Христо Силянов. Води сражения и в Каланджа (днес Синеморец) и на 12 октомври в Кладара (днес Сливарово). В края на въстанието Иван Варналиев охранява изтеглянето на бежанците от Одринско до границата с България, а след въстанието се укрива за кратко в Созопол заедно с Михаил Герджиков, а после пристигат в Пловдив.

Иван Варналиев активно участва в дейността на организацията и след въстанието. През 1908 година се завръща във Велес след Младотурската революция и работи като хлебар.^[5] Умира в София.^[6]

Народната песен от Тракийската фолклорна област „Залюбила е Василка Иван Варналията“ е за Иван Варналиев.

Вижте също

• Александър Варналиев
• Андрей Варналиев
• Георги Варналиев
• Йордан Варналиев