Страшимир Кушев

Страшимир Анастасов Кушев е български офицер, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), пръв ректор на Телеграфопощенското и железопътно училище (1922 – 1923).

Страшимир Кушев
български военен деец
Капитан Кушев празнува в превзетия от Българската армия Одрин, 13 март 1913 г.
Роден	10 февруари 1877 г. Велес, Османска империя
Починал	1959 г. (81 г.) София, България
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“

Биография

Страшимир Кушев е роден на 10 февруари 1877 година във Велес, Османска империя, днес в Северна Македония, в семейството на Анастас и Ефтимия Кушеви. Принадлежи към големия род Кушеви.^[1] Взима участие в Балканската война в 1912 година и в обсадата на Одрин. Завършва военна академия. По време на военната си кариера служи във 2^-ра пионерна дружина, ЖП дружина към управлението на Инженерните войски на 1^-ва армия и 3^-та пионерна дружина.^[2] През 1920 г. вследствие на военните клаузи на Ньойския договор е уволнен от служба.

В 1922 – 1923 година е пръв ректор на третото висше училище в България – Телеграфопощенското и железопътно училище.

Полковник Страшимир Кушев умира през 1959 година.

Семейство

Полковник Страшимир Кушев е женен и има 3 деца.

Военни звания

• Подпоручик (1901)
• Поручик (1904)
• Капитан (15 октомври 1908)
• Майор (1917)
• Подполковник (1 април 1919)
• Полковник (1 ноември 1945)

Родословие

Михаил Кушев (около 1740 – 1855)

Янко Кушев

Мицка Весова

Михаил Кушев (1812 – 1905)

Анастас Кушев

Кица Хаджизафирова

Пано Кушев

Бано Кушев (1873 – 1910)

Елена Владикоецова (1875 – ?)

Петър Кушев (1870 – 1939)

Георги Кушев (1862 – 1901)

Страшимир Кушев (1871 – 1959)

Никола Панов

Диме Кушев

Илия Кушев (1896 – 1922)

Тодор Кушев (1901 – 1925)

Михаил Кушев (1905 – 1992)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.