Судик
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Судик (на македонска литературна норма: Судик) е село в община Щип, Северна Македония.
Remove ads
География
Судик е разположено на 15 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.
История
В XIX век Судик е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя.
Църквата „Света Петка“ е от XIX век. Обновена е в 1956 година. Иконите и дял от живописта са от XIX и XX век от Костадин Иванов Вангелов, зограф от Щип.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 192 жители, всички българи християни.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Судик (Soudik) има 256 българи екзархисти.[3]
Селото пострадва по време на обезоръжителната комисия през октомври 1910 година. Арестувани са 31 души, обвинени в убийството на 6 турци.[4][5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Судик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Судик (Sudik) като българско християнско село.[7]
На 22 май 1922 година при Судик чета на ВМРО устройва засада на сръбска част и убива 1 капитан и 11 стражари. Заради нападението властите осъждат невинния селянин Диме Митрев.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители.
Националност | Всичко |
северномакедонци | 10 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
В 2014 година формата на името на селото на македонска книжовна норма е сменена от Судиќ на Судик.[9]
Remove ads
Личности

- Родени в Судик
Доне Саздов, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[10]
Захарие Мите, българин, православен, арестуван на 3 май 1903 година, обвинен в „присъединяване към въоръжените чети, форминари като вътрешна тайна организация на бунтовниците“, осъден на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
Мито (Мите) Судиклиев (Судиклия), български революционер, деец на ВМОРО,[12] загинал преди 1918 г.[13]
Мише (Мите) Зафиров, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година,[14] четник и по-късно през същата година[15]
Павле Лазов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо[15] и на Петър Лесев в 1915 година[16]
Славко Иванов Судички (? – 1923), деец на ВМРО, загинал при нападението на село Кадрифаково от четата на Иван Бърльо на 16 януари 1923 година[17]
Стоиян Зафир, българин, православен, арестуван на 3 май 1903 година, обвинен в „присъединяване към въоръжените чети, форминари като вътрешна тайна организация на бунтовниците“, осъден на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads