Ташко Костов

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски,^[1] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2][3]

Ташко Костов
български революционер
Роден	25 септември 1879 г. Горно Върбени, Османска империя
Починал	7 февруари 1975 г. (95 г.) Варна, Народна република България
Награди	Военен орден „За храброст“
Семейство
Братя/сестри	Петър Костов
Подпис
Ташко Костов в Общомедия

Биография

Ташко Костов е роден на 25 септември 1879 година в Горно Върбени, тогава в Османската империя, днес в Гърция.^[4] Негов брат е българският революционер Петър Костов, с когото работят известно време в Цариград. Ташко Костов се присъединява към ВМОК и действа като подвойвода на Никола Лефтеров и Пандил Шишков в Горноджумайското въстание от 1902 година. Води отделение в четата на Лефтеров и през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година в Пирин планина.^[5] Между 1904 и 1910 година е легален деец и живее в родното си село като се занимава със земеделие.^[6]

Портрет на Ташко Костов от молбата му за народна пенсия

През Балканската и Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в партизанска рота на Никола Лефтеров. Отрядът минава границата с Османската империя още преди началото на войната и организира населението за изсичане на телеграфните стълбове и взривяване на мостовете, за да се попречи на османските съобщения. След обявяването на войната отрядът напада в тил войската при Кулата и Лешникова чука и така попречва на османските части да отидат на помощ на Горна Джумая. Настъпват към Ченгел кале, където цял ден се сражават с кавалерия и пехота.^[3][7] За сражението получава войнишкия кръст „За храброст“ IV степен.^[7] Настъпват в Струмишко и Костов взима участие в сражението при Цървено поле с войска и башибозук.^[3] Обезоръжават турското население в селата Сушица, Ново село, Бориево и Свидовица и стигат до Струмица и оттам в Дойран, където остават два месеца. Главната квартира ги изпраща към Сяр, Нигрита и Орфанския залив, като контра на гръцките чети, появили се в Сярско, Лъгадинско, Нигритско, Драмско и Кавалско. Сражават се при Аспровалта и Чай аза. Костов участва и в боя при Ангиста, при село Баница, моста и Пърнар даг и повторно е награден с кръст „За храброст“.^[8] Изпратен е на сръбския фронт в Кочани^[8] и зачислен в 4-та рота^[7] на 10-та прилепска дружина на Опълчението. Взима участие в боевете при Рамна бука, Султантепе, Дулица и връх Китка. Произведен е подофицер.^[8]

През 1914 година се установява със семейството си във Варна. При началото на Първата световна война е зачислен в 11-а македонска дивизия, втора дружина на Втори искърски полк. Застава начело на разузнавателен отряд на Солунския фронт от западния бряг на Охридското езеро до крайните източни райони на Албания.^[9] В края на войната се оттегля с отряда си през Галичник в Косово, а оттам по река Дунав обратно в България.^[10] Награден е с германски орден.^[8]

Ташко Костов за постоянно се установява във Варна, остава чужд на братоубийствените войни във ВМРО, макар да участва в дейността на Варненско македонско братство и на Варненското опълченско дружество „Шаркьой“.^[11] По време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война прави обиколка в Скопие, Охрид и Битоля.^[12]

На 18 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,^[3] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[8]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година продължава да членува в македонската организация във Варна. Награден е с орден „За гражданска доблест и заслуга“ - II степен през 1969 година. Ташко Костов умира на 7 февруари 1975 година във Варна.^[12]

Паметна плоча на Ташко Костов е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.^[13] В 2015 година площад във Варна е наречен „Войвода Ташко Шерифски“.^[14]

• 
  Ташко Костов в четническа униформа и племенника му Никола Фотев Кирчев (син на Фоти Кирчев), 1916 г.^[15]
• 
  Стою Михайлов, Фоти Кирчев, Ташко Костов и Христо Трайков, участници в Балканската война.^[16]
• 
  Отделението на Костов в отряда на Лефтеров през Балканската или Първата световна война. С подпис на Костов
• 
  Посрещането на четата на Костов в Дойран през 1916 г.
• 
  Щабните офицери на XI дивизия с полковник Александър Протогеров отпред в средата, заедно със сборния разузнавателен партизански отряд на Ташко Костов, с черния калпак и ордените зад Протогеров
• 
  Ташко Костов с албанския революционер Иса Бич, водител на партизанския му отряд през Първата световна война. Източник: Държавна агенция „Архиви“