Теодор Сигрица

Теодо̀р Сѝгрица е български военачалник и болярин, кавхан на Първата българска държава при цар Симеон I Велики (893 – 927).

Теодор Сигрица
български кавхан и болярин
Управление	преди 895 – 924
Наследил	Петър (дипломат)?
Наследник	Георги Сурсувул?
Лични данни
Роден	IX век
Починал	924

Биография

През 895 г. оглавява делегация в Константинопол за размяна на затворници и пленници между България и Византия. През 913 г. при обсадата на Константинопол Теодор Сигрица участва в тежки и дълго проточили се преговори, като той изготвил предварителните условия за мира, които включвали коронясването на Симеон като цар на България.

През 917 г. сръбският княз Петър Гойникович прекратява 20-годишния си съюз с България, решение, подбудено от византийската политическа активност с тях. След голямата победа в битката при Ахелой през 917, Симеон изпраща кавхан Теодор Сигрица и прославения военачалник Мармаис към сръбската граница. След множество техни обещания, князът се съгласил да дойде в българския лагер, но след като го направил, бил окован във вериги и изпратен в България като пленник, заместен от братовчед си Павел Бранович, доведен от Преслав.

Около 920 г. цариградският патриах Николай Мистик изпратил писмо на кавхана, подтиквайки го да спре планирания поход на Симеон към Константинопол, с цел да се прекрати войната, но тези призиви не били успешни, показано от възобновените военни действия през 921 г.

През 924 г. новият сръбски княз Захарий Прибиславлевич, минал съюзник на Преслав, започнал враждебни действия срещу България, поради ангажираността на българските войски в Тракия срещу Византия. Срещу него се отправили Теодор Сигрица и Мармаис с войските си, но били разбити от княза, който ги пленил и убил. През същата 924 г. главите и оръжията им били изпратени като трофей на византийския император Роман I Лакапин като трофей.

Други

Името на Теодор Сигрица носи морският нос „Сигрица“ на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.^[1]