Теодор Траянов

Теодор Василев Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел.^[2]

Бързи факти Роден, Починал ...

Теодор Траянов
български поет
Теодор Траянов, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	30 януари 1882 г. ^{(стар стил)} Татар Пазарджик, Източна Румелия
Починал	15 януари 1945 г. (62 г.) София, Царство България
Националност	България
Работил	дипломат, учител, преводач
Литература
Псевдоним	Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.
Период	1899 – 1945
Жанрове	поезия
Направление	символизъм
Семейство
Братя/сестри	Асен Траянов
Съпруга	Елена Петерс (брак от 1906 г., раздяла без развод от 1912 г.)^[1]
Теодор Траянов в Общомедия

Remove ads

Биография

Младежки години

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка.^[3] Баща му Васил Тодоров Траянов е роден в Скопие, по произход от Кожле, Македония, а майка му Елена Лютова е родена в град Велес.^[4]^[5]^[6] Брат му Асен Траянов (1885 – 1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела.^[7] Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899).^[8] Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899 – 1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901 – 1908). Дипломира се, като архитект.^[3] Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев.^[2]

Кариера

Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914 – 1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926 – 1933 г. е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.^[9]

Remove ads

Творчество

За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Народ и армия“, „Везни“, „Парнас“, „Хиперион“, „Модерно изкуство“, на алманаха „Южни цветове“, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, „Мисъл“, „Заря“, „Литературен глас“, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участва в литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“^[5]^[2]^[10].

Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Хегел, Едмунд Хусерл, Фридрих Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др. Включва се във виенския културен живот – негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914).^[2]

Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около списание „Хиперион“) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.^[2]

Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua“, „Химни и балади“) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба („Български балади“), националния мит („Романтични песни“) и националния гений („Пантеон“). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – мъртвата царкиня, да проследи подсъзнателния ѝ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на освободения европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството.^[2]

Въплъщение на житейското и творческото му кредо – победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ – поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на П. П. Славейков.^[2]

Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“.^[2]

Превежда драмите „Ричард III“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. Адаптира на български език произведения за деца.^[2]

Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.^[2]

Една част от личния му архив се съхранява във фонд 110К в Централния държавен архив. Той се състои от 5 архивни единици от периода 1938 – 1945 г.^[11] Друга част се съхранява във фонд 562К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 294 архивни единици от периода 1873 – 2012 г.^[12]

Remove ads

Шахмат

Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев.^[8] През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно 3:3.^[3]^[8] Впоследствие развива шахматния си талант във Виена.^[3]^[8] През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, провело се в кафене „Смолницки“, като побеждава във всички партии.^[8] През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз.^[13] На 13 април 1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин на сеанса му в София.^[14]

Смърт

Христо Троански пише в книгата си „Убийствено червено“ (София, самиздат, 2004 г.):

„

На 20 декември 1944 г. започват първите два процеса на „народния съд“. В София се засилват мерките за „удържане на положението срещу надигащите се реакционни сили“. Но що за „реакционна сила“ е внезапно арестуваният и отведен в Дирекцията на милицията поет Теодор Траянов? По-това време авторът на знаменитата балада „Тайните на Струма“ е болен от рак. Знаели ли са инквизиторите му? Няма значение. Неговото име отдавна фигурира в „писателския“ списък на Главинчев, а той още живее! Нечий пропуск, който трябва да бъде отстранен.

Поетът многократно е пребиван от бой дотолкова жестоко, че очните му ябълки се пръснали. И за да не умре в подземията на Дирекцията, откарват го в Александровската болница. Негови близки, получили разрешение да го посетят, намират Траянов захвърлен в някакъв склад сред купища въжета. През повечето време е в полусъзнание, ръцете му треперят и едвам повдига с пръсти клепачите си, за да гледа – те са парализирани.

Няма документ, който да потвърждава, че поетът е „пребивавал“ в сградата при Лъвов мост и изобщо, че е бил привикан от органи на милицията. Още през септември Трайчо Костов е предупредил: никакви документи! В противен случай ще се търси лична отговорност. Има фалшифициран акт за смъртта на Траянов. От 15 януари 1945 г. Безсмислено е да се цитират неистини.

Така си отива от този свят „най-храбрият български писател“, както го нарича Николай Райнов, понеже включваният в номинациите за Нобелова премия автор на „Пантеон“ е и един от малцината българи, носители на златния кръст за храброст – от участието му във войните.

“

Remove ads

Памет

На Теодор Траянов е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София (Карта).

Съчинения

Regina mortua. Стихотворения. 1909
Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902 – 1909. 1912
Български балади. 1921, 1995
Песен на песните. 1923
Романтични песни. София, 1926
Освободеният човек. 1905 – 1911, 1929
Пълно събрание на съчиненията: Т. 1 – 3: Т. 3 София: Ст. Атанасов 1929.
Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932
Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез..., 1933
Пантеон, 1934.
Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез... 1934
Едно, две, три... Стихове от... Пантеон. 1934
Земя и дух. 1921 – 1926. Кн. 1. 1941
Избрани стихотворения. 1966
Избрани творби. 1981
Венчани духовно Дневник и стихотворения: Писма от Теодор Траянов. София УИ „Св. Кл. Охридски“ 2000.

Remove ads

Библиография

Бенароя, Моис. Теодор Траянов и неговият мир. София: сп. Хиперион, 1926.
Кирил Христов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов в спомените на съвременниците си. София: Бълг. писател 1969.
Балабанова, Вера. Теодор Траянов, София: Изд. на БАН 1980.
Балабанова, Вера. Теодор Траянов: Литературни анкети. София: Наука и изкуство 1980.
Илиев, Стоян. Теодор Траянов – грядущ и непознат. София: Български писател 1983.
Теодор Траянов: Нови изследвания. София: БАН, 1987.
Udolph, Ludger. Teodor Trajanov: Die Entwicklung seiner Lyrik, 1904 bis 1941: Eine philol. Studie. Koln etc.: Bohlau, 1993.
Младенов, Иван. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм. София: Акад. изд. Проф. М. Дринов 1997.
Дачев, Мирослав. Слово и образ: Български балади. Теодор Траянов. Сирак Скитник. София: Планета 3, 2003.
Теодор Траянов и неговата епоха. София Изд. център Боян Пенев 2008.
Dakova, Bisera. Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz: Uber die Verwandlungen der poetischen Sprache. Hamburg: Kovac, 2009.