Тетевен (община)

община в област Ловеч From Wikipedia, the free encyclopedia

Тетевен (община)
Remove ads

Община Тетевен се намира в Северна България и е една от съставните общини на Ловешка област.

Бързи факти Общи данни, Област ...

Тетевен е известен и с това, че обитателите му обичат да избиват безнадзорни животни. На 4-ти август 2025г., жител на Тетевен убива по жесток начин сляпо възрастно куче. Отделно от този потресаващ случай, многобройни кучета и котки биват убити чрез отравяне, или умишлено прегазвани на пътя. Тетевенци се гордеят с факта, че сред тях живеят садисти и не предприемат никакви мерки срещу тази сган.

Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Ловеч. С площта си от 697,161 km2 заема 3-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 16,89% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средна Стара планина и Западния и Средния Предбалкан.

Южната част на общината, на юг от селата Дивчовото и Рибарица и седловината Превлаката (1098 m) се заема от северните разклонения на Златишко-Тетевенска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат най-горните течения на реките Черни и Бели Вит и техните начални притоци. Тук на границата с община Карлово се издига първенецът на планината и на общината връх Вежен (2198 m).

Останалата част на общината попада в пределите на Западния и Средния Предбалкан. Районът западно от долината на река Вит и лявята съставяща я река Черни Вит се заема от източните и северните части на планината Лисец (най-източната орографска единица на Западния Предбалкан). Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Беглика (1096 m), издигащ се североизточно от село Голям извор, на границата с община Ябланица. Източните склонове на планината обърнати към долината на Вит и Черни Вит са много стръмни, на места осеяни със скални венци, а западните, в района на село Голям извор са полегати.

На изток от долините на Вит и Черни Вит се простира Средния Предбалкан. Тук той е представен с две планини. На север и североизток от дълбоката долина на река Бели Вит и източно от същинската река Вит се простира най-високата планина на Предбалкана – Васильовска планина (връх Васильов 1490 m). В пределите на община Тетевен попадат нейните югозападни и северозападни части.

Между река Черни Вит на запад, река Бели Вит на североизток и седловината Превлаката на юг се издига планината Лествица, която изцяло попада в пределите на общината. Тя триъгълна форма и стръмни западни и североизточни склонове обърнати към двете реки. Нейната максимална височина е връх Голям Климаш (1355 m), разположен северно от седловината, свързваща я със Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина.

Най-ниската точка на община Тетевен се намира в най-северната ѝ част, северозападно от село Български извор, в коритото на река Вит – 250 m н.в.

Води

Над 95% от територията на общината попада във водосборния басейн на река Вит. Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Черни и Бели Вит при квартал Полатен на град Тетевен. Река Черни Вит извира от Златишко-Тетевенската планина под името Боатинска река, преминава през село Дивчовото, завива на север и вече под името Черни Вит тече много дълбока и залесена долина между планините Лисец и Лествица. Река Бели Вит води началото си от стика между Златишко-Тетевенска планина и Троянска планина и тече на север, а след устието на десния си приток река Дебелщица – на северозапад. Преминава през село Рибарица и общинския център град Тетевен, където образува малко долинно разширение, в което е разположен града. При квартал Полатен двете реки се сливат и дават началото на река Вит. Тя тече на север в много дълбока долина със стръмни склонове между планините Лисец на запад и Васильовска на изток. Напуска пределите на общината малко преди да навлезе в късия и тесен пролом Боаза. Тук в нея отдясно се влива река Калник.

Останалите 5% от територията на община Тетевен, в най-западната ѝ част, землището на село Голям извор принадлежат към водосборния басейн на река Искър. Те се отводняват от река Оселна, десен приток на река Малки Искър, която от своя страна е десен приток на река Искър.

Remove ads

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

ЧисленостДял (в %)
Общо21 307100,00
Българи18 52786,95
Турци300,14
Цигани6613,10
Други4221,98
Не се самоопределят2281,07
Неотговорили14396,75

Населени места

Общината има 13 населени места с общо население 17 970 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Повече информация Населено място, Население (2021 г.) ...
Remove ads

Административно-териториални промени

  • Указ № 668/обн. 30.11.1920 г. – признава н.м. Байовица за отделно населено място – к. Байовица;
– признава н.м. Банков дол за отделно населено място – к. Банков дол;
– признава н.м. Ванковци за отделно населено място – м. Ванковци (в сила от 11 януари 1921 г.);
– признава н.м. Камен дол за отделно населено място – к. Камен дол;
– признава н.м. Климаш (от сб.с. Полатен) за отделно населено място – к. Климаш;
– признава н.м. Крушов дол за отделно населено място – к. Крушов дол;
– признава н.м. Недковци за отделно населено място – к. Недковци;
– признава н.м. Полатен за отделно населено място – к. Полатен (в сила от 14 януари 1921 г.) г.;
– признава м. Черни Вит за с. Черни Вит;
  • Указ № 424/обн. 07.04.1949 г. – признава м. Васильово за с. Васильово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Големи извор на с. Голям извор без административен акт;
  • Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува к. Камен дол на к. Здравец;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – признава н.м. Глогова махала (от с. Градежница) за отделно населено място – с. Глогово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Дивчовото за отделно населено място – м. Дивчовото;
– признава к. Полатен за с. Полатен;
– заличава колиби Влашки дол, Длабе, Лиса могила, Опаленик и м. Сушица поради изселване;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – признава н.м. Бабинци, Пладнището и Скрибътна за отделни населени места – м. Бабинци, м. Пладнището и М. Скрибътна;
– заличава м. Бабинци, к. Байовица, к. Банков дол, м. Ванковци, к. Здравец, к. Климаш, к. Крушов дол, к. Недковци, м. Пладнището, с. Полатен и м. Скрибътна и ги присъединява като квартали на гр. Тетевен;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Бабинци от гр. Тетевен и го признава за отделно населено място – с. Бабинци;
– признава м. Дивчовото за с. Дивчовото;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш. МС № 139/обн. 20.03.2007 г. – заличава селата Асен, Зоренишки дол, Лозето и Топилища и ги присъединява като квартали на с. Гложене;
– заличава селата Голямо осое, Горното село, Дълга ливада, Кривина, Кръкожабене, Ореша и Равна и ги присъединява като квартали на с. Голям извор;
– заличава селата Брезово и Горуньово и ги присъединява като квартали на с. Рибарица.
Remove ads

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

Remove ads

Топографска карта

Външни препратки

Източници

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads