Типове древногръцки керамични съдове

Понятието древногръцки керамични съдове включва в себе си всички битови или художествени съдини, които са изработени от глина, или съдържат глинена смес, и са изпечени в пещи или изсушени на слънце. Създадените от древните гърци керамични съдове, особено от атиняните, са едно от най-висшите постижения на това изкуство по онова време. Гръцката литература описва някои детайли от производството им, а многобройните разкопки и изследвания допълват картината на целия процес.^[1]

• 
  1а, 1b – амфора 2 – хидрия (2а, 2b – стандартна, 2с – хидриск, 2d – конис), 3 – статмнос, 4a, 4b – кросос, 5а, b, c, d – панатенейска амфора, 6 a, b – ойнохое, 7 – пелике, 8 – лекане, 9 – колонен кратер (келебе), 10 a, b – кратер, 11 a, b, c – карчесион, 12 a, b, c, d, e, f, g – кантарос, 13 a, b, c – киликс, 14 a, b – котила, 15 a, b – киатос, 16 a, b – килокс, 17 a, b – ритон, 18 – аскос

В епохата на ранния неолит всяка жена в семейството изработва собствени керамични съдове и затова формите им са изключително разнообразни. По-късно, с появата на грънчарството и усъвършенстването на пещите, с тази дейност започват да се занимават професионални грънчари, които обикновено са мъже. Понякога грънчарите сами декорират своите произведения, но обикновено това се прави от вазописци и двамата специалиста работят заедно. В някои случаи, не много често, съдовете носят подписи. Подписът на грънчаря се отбелязва с думата „направил“, а този на художника – с „нарисувал“. ^[1]

В периода 6-4 век пр.н.е. формата на съдовете се развива и от тежки и солидни те постепенно стават по-изящни, по-красиви и също толкова удобни. Интересно е, че древните гърци предпочитат да усъвършенстват вече създадените форми, вместо да търсят нови. Постоянното повторение на стандартните видове съдове дава възможност да се премине и към масовото им производство.^[1]

Формата на изработвания съд се диктува от предназначението му. Почти всички атически съдове са изработвани за съхранение на трите най-важни за гърците течности – вино, вода и зехтин. Най-често това са съдове за вино и за тази цел най-разпространена е амфората. За пренос и съхранение на вода се използва хидрията, а за разреждане на виното с вода – кратерът. Чашите за пиене обхващат обширна категория от съдове, тъй като древните гърци пият виното си от чаши с най-различни форми. За консумиране на вино най-разпространен и изящен е киликът. За зехтин обикновено се използва лекитът, тъй като той има тясна шия и чучур, които позволяват зехтинът да изтича на тънка струйка.^[1]

Название	Описание	Употреба
Алабастрон (ἀλάβαστρον) (Alabastron)	Малък, удължен съд с полусферично дъно, тънка шия и завършващ отгоре с плосък диск с отвор.[2]	Съд за благовонни масла, носещ името на материала, от който първоначално се изработва (алабастър). Често се носи на врата, закачен за шията на съда.[3] Употребява се само от жените. Мъжете ползват арибал.	540 г. пр.н.е.
Амфора (αμφορέας) (Amphorae)	Един от най-често срещаните гръцки керамични съдове. Може да има различна форма, но винаги е с две вертикални дръжки. Често има капак.[4]	Използва се за складиране и транспортиране на нефт, вино, мед, зърно, храни.[4]	560 – 550 г. пр.н.е.
Амфориск (αμφορισκος) (Amphoriskos)	Малък съд с височина няколко сантиметра и форма на амфора[5]	За благовонни масла[5]	420 – 400 г. пр.н.е.
Арибал (ἀρύβαλλος) (Aryballos)	Малък съд с кълбовидно или яйцевидно тяло, тънка шия и завършващ отгоре с плосък диск с отвор. Може да има формата на животно или глава.[6]	Съд за благовонни масла, използван от мъжете и особено от спортистите.[6]	570 г. пр.н.е.
Аскос (ἀσκός) (Askos)	Малък, обикновено кръгъл съд, с плоско дъно и един или два чучура, понякога замрежени с цедка. Отгоре е снабден с голяма дръжка. Често е с формата на птица или друго животно.[7]	Служи за съхранение на малки количества масло, обикновено за пълнене на маслените лампи.[8]
Гутус () (Guttus)	Малка кана с наклонена дръжка и много тесен чучур, през който течността се излива на капки.[9]	Пълни се с масло и се поставя на масата. Когато е пълен с благовонни масла стои в банята. Ползва се и като жертвен съд.[9]	310 – 290 г. пр.н.е.
Динос (δινος) (Dinos)	Сферична или яйцевидна купа, която не може да стои сама, а се поставя на стойка. По-късно се изработва с основа.[10]	Съд за разреждане на вино. Древните гърци произвеждат силно вино, което консумират, смесено с вода.[10]	575 – 550 г. пр.н.е.
Дипилонска ваза (Αγγειογράφος του Διπύλου) (Dipylon Vase)	Висок съд, завършващ с дълга шия и с по две двойни дръжки от двете страни.[4]	Гигантска амфора или кратер с височина около 1,5 метра и повече, служеща за надгробен паметник. Използва се за отбелязване на гробовете на членове на аристокрацията. Почти напълно се украсява с геометрични фигури, а в центъра се рисува сцена на починалия, заобиколен от семейството и приятелите си.[4]	760 – 750 г. пр.н.е.
Епинетрон (ἐπίνητρον) (Epinetron)	Полуцилиндричен съд с една отворена страна, който се нанизва на бедрото.[11]	Служи за защита на бедрата и коленете по време на почистване и кардиране на вълна. Често се използва като сватбен подарък, подаряван е на светилища или се оставя в гроба на собственика си, след като той почине.[11]	450 г. пр.н.е.
Епихизис (Επίχυσις) (Epychisis)	Малък цилиндричен, сферичен или яйцевиден съд с високо извита дръжка и тънка шия, завършваща с чучур[12]	Съд за помади и парфюми.[13]	4 век пр.н.е.
Калатос (κάλαθος) (Kalathos)	Цилиндричен съд със завито навън устие, което има условна форма на лилия. Лилията често се използва в древното изкуство като символ на плодородието. Понякога има форма на кошница.[14][15]	Обикновено – съд за плодове. По-рядко служи за съхранение на вълна.[15]	470 г. пр.н.е.
Калпис (Κάλπις) (Kalpis)	Тесалийски съд, късна форма на хидрията, но само с две дръжки[16]	Използвана за пренасяне на вода[16]	500 г. пр.н.е.
Кантарос (κάνθαρος) (Kantharos, cantharus)	Дълбока купа с високи вертикални дръжки от двете страни, които излизат над горния ръб на съда, и често с висока основа.[17]	Чаша за пиене.[4]	540 г. пр.н.е.
Кернос (κέρνος, κέρχνος) (Kernos)	Съд с няколко малки чашки, поставени в кръг, плътно една до друга. Може да съдържа едно или няколко контейнерчета, достигащи обикновено до 12 на брой, но може и повече. Понякога в центъра има дръжка.[18]	Съд за жертвоприношения към боговете, при ритуали и особено по време на Мистериите.[18]	Милоски кернос (2300 – 2100 г. пр.н.е.)
Киатос (κύαθος) (Kyathos)	Малък черпак с една висока дръжка и ниско краче.[19]	Служи за сипване на вино в чашите за пиене.[20]	550 – 540 г. пр.н.е.
Киликс (κύλιξ) (Kylix, cylix)	Разлата чаша с две хоризонтални дръжки и столче, което варира на височина.[4]	Чаша за пиене[4] Използва се и при игра на котабос – в легнало положение мъжете се опитват да изхвърлят остатъка от вино в киликса и да уцелят някаква мишена, обикновено чаша. [21]	6 век пр.н.е.
Котила (κοτύλη) (Cotyla, Kotyle)	Мерителен съд, наподобяващ по форма по-тесен скифос.[22]	В Древна Гърция – съд за измерване на течности или сухи материали, вариращ като обем в зависимост от времевия период и местоположението. Общоприето е, че усредненият му обем е равен на 273,6 мл.[22]	675 – 650 г. пр.н.е.
Котон (Κώθων) (Kothon, Exaleiptra)	Плитка, кръгла купа, със или без капак, която може да продължава надолу с един или три крака. Когато е за стена – със завит навътре външен ръб и дръжка за окачване.[23]	Съд за козметика, кремове и парфюми.[24] Може да бъде окачен на стената и да съдържа ароматни масла.[25]	Трикрак котон (580 – 570 г. пр.н.е.) Котон за стена (550 – 500 г. пр.н.е.)
Кратер (κρατήρ) (Krater)	Съществуват четири основни типа – колонен, волутен, чашовиден и звънчевиден.[26]	Голям съд за смесване на вино с вода. В по-древни времена служи вместо надгробен паметник.[26]	680 – 670 г. пр.н.е.
Лагинос (λάγυνος) (Lagynos)	Съд с широко и ниско тяло, на равна основа и тясна, сравнително дълга шия. Има плоска или усукана дръжка, която започва от рамото и стига до върха на шията. Когато от него се излива течност, се чува характерно бълбукане.[27]	Ползва се за съхранение на ароматни масла, вероятно допълнително има ритуален, евентуално погребален характер.[27]	325 – 50 г. пр.н.е.
Лебес (λέβης) (Lebes, мн.ч. Lebetes)	Голяма кръгла дълбока купа със заоблено дъно, много къса шия и без дръжки. Ползва се, поставена върху подставка. Формата почти винаги се припокрива с тази на диноса.[28]	Ползва се за приготвяне на храна, а понякога – и като ритуален съд.[28][29]	570 – 560 г. пр.н.е.
Лебес гамикос (λέβης γαμικός) (Lebes Gamikos)	Голяма, висока купа с две дръжки.[30]	Служи за носене на вода в младоженската баня, в която булката и младоженецът скрепяват началото на новия си живот. Може и да съдържа храна за младоженците.[31]	360 – 350 г. пр.н.е.
Лекане, леканис (λέκανη) (Lekane, lekanis)	Ниска купичка с две хоризонтални дръжки и широка, ниска основа. Дръжките са хоризонтални и обикновено лентовидни. Може да бъде със или без капак. Често не е декорирана.[32]	Вероятно е била използвана за съхранение на малки предмети, свързани със сватбените обичаи. Използвана е също за храна, а капакът, който отгоре има плосък завършек, може да се обърне и да се ползва като чиния за сервиране.[33]	4 век пр.н.е.
Лекит (λήκυθος) (Lekythos)	Съд с ниско столче, удължено тяло, тясно устие, издигащо се фуниевидно нагоре, и вертикална дръжка.[34]	Използва се за съхранение на благовонни масла и зехтин.[34] Използва се и за помазване на тялото след смъртта. [29]	500 г. пр.н.е.
Лидион (λύδιον) (Lydion)	Съд с височина между 6 и 13 cm, със сферично, крушовидно или сърцевидно тяло и без дръжки. Стъпва на конично столче. Шията може да бъде с различна дължина, а устието е хоризонтално. Произхожда от Лидия.[35]	Луксозен съд за съхранение на благовония. [35]	6 век пр.н.е.
Лутрофорос (λουτροφόρος) (Loutrophoros)	Съд с висок торс, дълго, тясно или широко гърло, широко устие и две характерни дръжки. [36]	Служи за носене на вода за ритуално измиване на булката. По-късно е поставян в гроба на девойка, починала преди сватбата си.[36]	680 г. пр.н.е.
Мастос (μαστός) (Mastos, parabolic cup)	Съд с форма на женска гърда и зърно в центъра на дъното. Има две дръжки, но е без всякаква основа, поради което не може да бъде оставена на масата, без да се изпие изцяло виното в него.[37]	Съд за пиене на вино по време на пирове и симпозиуми. [37]	530 г. пр.н.е.
Мастоид (μαστοειδούς) (Mastoid)	Хибрид между мастос и скифос. Мастос с основа.[38][39]	За пиене на вино [38]
Милоска амфора () (Melian amphorae, Melian pithamphorae)	Тип голяма, издута амфора с много широка шия, открита за първи път на остров Милос от Цикладите. Заради формата и украсата в ориентализиращ стил, тя е сред най-известните гръцки керамични съдове. Произвеждана е през 7 – 6 век пр.н.е.[40]	Използвана е като култов съд от представителите на висшата класа. Отбелязва гробовете, функция, която по-късно е поета от статуите. Вероятно е ползвана и като култов обект в светилищата.[40]	7 век пр.н.е.
Несторис, несторида (Νεστορίς) (Nestoris)	Сферичен съд с две дръжки, обикновено издигащи се високо над устието. Води началото си от Древна Гърция, но под името трозела достига разцвет в Южна Италия.[41]	Ритуален съд. [42]	4 век пр.н.е.
Ойнохое (οἰνοχόη) (Oenochoe)	Тялото може да има различни форми, като височината най-често е по-голяма от ширината. Дръжката винаги е една, а устието е във формата на трилистна детелина, като три плоски чучура.[43] Идентифицирани са десет вида в зависимост от профила и устието.[44]	Съд за наливане на вино, използван при тържествени церемонии или при пиршества. Заради специфичната форма на устието, виночерпецът може да налива вино едновременно в три чаши. [43]	550 – 500 г. пр.н.е.
Ола (χύτρα) (Olla)	Кръгъл съд със или без дръжки, със или без капак. [45]	Съд за готвене, който при приготвянето на храната се поставя върху трикрака поставка. [45]	310 – 250 г. пр.н.е.
Олпе (όλπη) (Olpe)	Съд, подобен на малко ойнохое, с плавен профил, висока дръжка и широко гърло.[44]	Служи за наливане на вино.[44]	575 – 550 г. пр.н.е.
Панатенейска амфора (Παναθηναϊκοί αμφορείς) (Panathenaic amphora)	С традиционната за амфорите форма, тясно гърло и малка основа. Изработва се съгласно стандартна форма и обем от около 42 литра. Украсява се с чернофигурална техника.[46]	Дава се като награда на Панатенейските игри, пълна със зехтин от свещените маслинови гори в Атика.[46]	480 – 470 г. пр.н.е.
Патела (Patella, Patela)	По-дълбока или по-плитка чиния, със или без столче. [47]	Служи за хранене.[47]
Пелике (πελίκη) (Pelike)	Съд с овално, капковидно тяло, по-широко в основата, отколкото в горната част. Има ниска основа и две дръжки, свързващи долната част на устието с раменете. [48]	Не е изяснено за какво точно служи, но се предполага, че е съд за течности.[48]	330 – 320 г. пр.н.е.
Перирантерион (περιρραντήριον) (Perirrhanterion)	Голям плосък съд, подобен на леген, стоящ върху висока основа, често пъти състояща се от 3 или 4 скулптурни женски фигури. Понякога в краката им лежат фигури на лъвове. Съдът и основата могат да бъдат и отделни.[49]	Съд за светена вода, поставян пред храмове или на входа на светилища. [49]	Част от основата на перирантерион
Пиксида (πυξίς) (Pyxis)	Малка кръгла кутия, обикновено с капак, декорирани със сцени на женска активност. Често в центъра на капака се издигат от 1 до 4 скулптурни фигури на коне.[23]	Вероятно е използвана за съхранение на бижута, мазила или козметика.[23]	570 г. пр.н.е.
Питос (πίθος) (Pithos)	Голям съд, обикновено с човешка височина и повече, с тънки и здрави стени и обем от 150 до 300 литра. Тясната основа обикновено потъва в пръстта, а тялото се обляга на стена.[50]	Използва се за съхраняване и превоз на големи количества течности или храни, както и при погребални обреди.[51]	7 век пр.н.е
Племохое, Ексалейптрон (Πλημοχόη, εξάλειπτρον) (Plemochoe, Exaleiptron)	Малка, кръгла кутийка с капак. В много случаи значението се припокрива с това на котона.[23]	Козметично бурканче за женски мазила и бижута.[4]	525 – 500 г. пр.н.е.
Поданиптер (ποδανιπτήρ) (Podanipter)	Кръгъл, плитък, разлат съд на ниско столче, с две подвижни дръжки.[52]	Предполага се, че е съд за миене на крака, или служи в обредното измиване на ръцете преди извършване на посвещение в Мистериите.[52][53]	4 век пр.н.е.
Псиктер (ψυκτήρ) (Psykter)	Съд във формата на гъба.[54]	Поставя се в кратера, напълнен с лед или студена вода, за да охлажда виното в него.[54]	5 век пр.н.е.
Рибен дискос (ψαροπινάκιον) (Fish plate)	Плоска, дебелостенна чиния на ниска основа. Декорирана е с червенофигурална техника, с изобразени риби или други морски обитатели.[55]	За сервиране на храна. [56]	340 – 320 г. пр.н.е.
Ритон (Ρυτό) (Rhyton)	Съд във формата на рог с дръжка, обикновено завършващ отдолу с глава на животно. [57]	Първоначално служи за изливане на вино при възлияния. По-късно се ползва като чаша за пиене. [58]	460 г. пр.н.е.
Скифос (σκύφος) (Skyphos)	Коринтски – дълбока купа с хоризонтални дръжки от двете страни и малка основа. Чашевиден скифос – Хибридна версия между скифос и киликс – плитка купа с две стърчащи нагоре хоризонтални дръжки и тежка основа.[4]	Служи за пиене.[4]	Коринтски скифос (740 – 730 г. пр.н.е.)
Стамнос (στάμνος) (Stamnos)	Съд, подобен на амфора, с ниска шия и две дръжки. Често се среща и с капак.[59]	За съхранение на вино, зехтин и други течности.[59]	7 век пр.н.е.
Тиренска амфора (Τυρρηνικός αμφορέας) (Tyrrhenian amphorae)	Амфора с дълго, яйцевидно тяло и широко гърло, стъпваща върху основа във вид на обърнат ехин. Произвежда се през втората половина на 6 век пр.н.е.[60].	Създадени са от атиняните изключително за износ, главно към Етрурия. Вероятно са били пълни със зехтин.[60]	560 г. пр.н.е.
Фиала, патера (φιάλη) (Phiale, patera)	Плоска, плитка чиния без дръжки. Обикновено в центъра ѝ има издутина, наречена умбо. [61]	За възлияния на течности при жертвоприношения. [61]	275 – 265 г. пр.н.е.
Формискос (Φορμίσκος) (Phormiskos)	Керамична имитация на торба.[62]	Служи за събиране на кокалчета (астрагали) при играта астрагалисмос (αστραγαλισμός), няколко игри за сръчност и хазартни игри. Използвани са и като средство за предсказване на бъдещето. [62][63]
Хидрия (Υδρία) (Hydria)	Съд за вода с три дръжки – две хоризонтални за носене и една вертикална за наливане. [64]	Съд не само за носене на вода, но и събиране на бюлетините при гласуване. Понякога хидрията се ползва като урна за прахта на починал човек.[64]	550 – 540 г. пр.н.е.
Цикладски тиган (κυκλαδικά τηγανόσχημα) (Frying pan)	Плосък съд с повдигнат ръб и дръжка. Дръжките са много разнообразни и изглеждат по-скоро декоративно, отколкото утилитарно. Различават се няколко типа, в зависимост от вида на дръжката.[65]	С неизвестно предназначение. Предполага се, че е възможно да са използвани като плочи, или имат чисто декоративни функции.[65]	тип „сирос“

Вижте също

• Древногръцко грънчарство