Тополовград (община)

Община Топòловград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.^[1]

Община Тополовград 42.083, 26.333
Герб
Общи данни
Област	Хасково
Площ	710.88 km²
Население	10 989 души
Адм. център	Тополовград
Брой селища	21
Сайт	topolovgrad.net
Управление
Кмет	Божин Божинов (ИТН; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ИТН (8) ГЕРБ (5)

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Хасково. С площта си от 710,877 km² заема 3-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг – община Свиленград;
• на югозапад – община Харманли;
• на запад – община Гълъбово, област Стара Загора;
• на северозапад – община Раднево, област Стара Загора;
• на север – община Тунджа, област Ямбол;
• на североизток и изток – община Елхово, област Ямбол;
• на югоизток – Турция.

Топографска карта на община Тополовград.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ основно заема северните, североизточните и източните разклонения на планината Сакар. На границата с община Свиленград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Тополовград – връх Вишеград 856,1 m.

В крайния североизточен ъгъл на общината се простира югозападната, най-ниска част на Елховското поле.

Районът източно от долината на река Тунджа (землището на село Срем) се заема от крайните западни, най-ниски части на Дервентските възвишения с максимална височина в пределите на общината 253,7 m н.в.

Най-ниската точка на община Тополовград се намира източно от село Присадец, на границата с Турция, в коритото на река Тунджа – 54 m н.в.

Води

По източната и югоизточната граница на общината (частично в нейна територия) протича около 45 km от долното течение на река Тунджа. Тя навлиза в общината североизточно от село Княжево и тече на юг-югозапад през югозападната част на Елховското поле. След село Княжево тя навлиза в дългия 8 km и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Той е тесен, 100 – 200 m, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем има малко уширение от 0,8 – 1 km, след което до напускането си на България долината ѝ става пак тясна с обезлесени склонове и на места почти каньоновидна.

Североизточно от село Княжево в нея отдясно се влива Синаповска река (50 km), цялото течение на която преминава по територията на община Тополовград. Тя извира под името Голямата река на 574 m н.в. в Сакар планина, на 3 km северно от връх Вишеград. До село Доброселец протича в тясна долина, в началото на северозапад, а след това на североизток. След устието на левия си приток Смесената река се нарича Синаповска река. След селото реката рязко сменя посоката си на изток и югоизток и протича между северните разклонения на Сакар планина на юг и Манастирските възвишения на север. В този участък долината ѝ значително се разширява и е с асиметричен профил – с по-стръмни десни (южни) склонове. След село Синапово навлиза в югозападната част на Елховското поле и си влива отдясно в река Тунджа на 96 m н.в., на 1 км североизточно от село Княжево. Площта на водосборния ѝ басейн е 871 km², което представлява 10,33 % от водосборния басейн на Тунджа.

В западната част на общината, през селата Орлов дол и Владимирово протича горното течение на река Соколица (ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица). Тя води началото си под името Сакарско дере на 713 m н.в. в южното подножиена връх Боговец (738 m) в планината Сакар. До село Орлов дол долината ѝ е дълбока и ориентирана на север, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад, протича в широка долина с малък надлъжен наклон и западно от село Владимирово напуска пределите на общината.

Населени места

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[2]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Българска поляна	139	45,692	Каур алан	Радовец	547	44,661	Татар кьой, Константиново
Владимирово	20	10,073	Хадър	Сакарци	8	17,105	Крушево
Доброселец	90	17,683	Явуз дере	Светлина	77	30,359	Шевкуларе
Каменна река	31	23,094	Каялъ дере	Синапово	381	43,947	Синаплии
Капитан Петко войвода	84	22,642	Дуганово	Срем	360	36,305
Княжево	247	24,840	Шахлии	Тополовград	4622	96,815	Каваклии
Мрамор	277	27,226	Ново село	Устрем	747	58,015	Вакъф, Ваково
Орешник	414	33,339	Козлуджа	Филипово	12	14,857	Хамидие
Орлов дол	354	60,100	Минечево, Стъклево	Хлябово	497	52,666	Гердеме
Планиново	11	20,457	Крумово	Чукарово	17	15,303	Чукур кьой
Присадец	6	15,698	Армутлар	ОБЩО	8941	710,877	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Приказ № 19/обн. 18.12.1882 г. преименува с. Хадър на с. Владимирово.
• Указ № 161/обн. 30.03.1889 г. признава н.м. Крумово за отделно населено място – с. Крумово.
• Указ № 341/обн. 10.07.1899 г. преименува с. Татар кьой на с. Константиново.

Царски долмен край село Хлябово

Сградата на кметството в село Орешник през 2009 г.

Църквата в с. Мрамор през 2016 г.

• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. преименува:

– с. Каур алан на с. Българска поляна;

– с. Шевкуларе на с. Светлина;

– с. Минечево на с. Стъклево;

– с. Гердеме на с. Хлябово.

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. преименува:

– с. Явуз дере на с. Доброселец;

– с. Каялъ дере на с. Каменна река;

– с. Шахлии на с. Княжево;

– с. Козлуджа на с. Орешник;

– с. Стъклево на с. Орлов дол;

– с. Армутлар на с. Присадец;

– с. Синаплии на с. Синапово;

– с. Вакъф (Ваково) на с. Устрем;

– с. Хамидие (Татар кьой) на с. Филипово;

– с. Чукур кьой на с. Чукарово.

• МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. преименува гр. Каваклии на гр. Тополовград.
• Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. преименува:

– с. Крумово на с. Планиново;

– с. Ново село на с. Мрамор;

– с. Константиново на с. Радовец;

– с. Крушево на с. Сакарци.

• Указ № 2902/обн. 29.12.1989 г. преименува с. Дуганово на с. Капитан Петко войвода.

Принадлежност и спорове

До 1987 г. общината е част от Ямболски окръг. С Указ № 2704, обн. ДВ бр. 67/28.08.1987 г. община Тополовград преминава в границите на област Хасково. Въпреки че вече е част от друга област, тя е в Съдебен район Ямбол. ^[3]

През 2002 г. се провежда местен референдум с въпрос за отделяне на община Тополовград от област Хасково по решение на Тополовградския общински съвет, въпреки че то е спряно от областния управител на Хасково Георги Зарчев. Гласуват 47 % от имащите право, всички „за“ отделянето от област Хасково. Резултатът не е признат, защото по закон се изисква да са гласували повече от 50 %. Заповедта на областния управител на Хасково за спирането на решението на Общинския съвет за провеждането на референдума е обжалвана в Ямболския окръжен съд, но той я потвържда и постановява разходите да бъдат възстановени в местния бюджет. Изразходените 5000 лв. са платени лично от кмета на Тополовград Данчо Трифонов. ^[4]

През 2021 г. гражданско сдружение „Родолюбие“ от с. Устрем изпраща протестно писмо до министър-председателя Бойко Борисов, областния управител на Хасково, кметовете на Тополовград и Хасково и председателя на местния общинския съвет в Тополовград срещу „дискриминационното отношение на областните институции към община Тополовград по отношение на отпуснатите средства от правителството за област Хасково и разпределението им по общини“. В писмото се посочва, че „с ПМС от 15 декември 2020 г. правителството е отпуснало 20 889 000 лева за област Хасково, но от тях няма предвидени за Тополовград. Пътищата в община Тополовград са разбити и са предпоставка за катастрофи и произшествия, за разлика от съседните общини Тунджа и Елхово, където са асфалтирани.“ Отново се отправя искане за провеждане на общински референдум за отделяне от област Хасково и преминаване към друга област – Ямбол или Стара Загора. Посочват се аргументи: „Разстоянието от Тополовград до Хасково е 86 км, а до Ямбол – 55 км. Освен това пътят до Хасково е през Сакар планина и през зимата е непроходим, което затруднява най-вече транспортирането на тежко болни или родилки до областното здравно заведение.“ ^[3],^[4]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините: ^[5]

Изглед към общинския център Тополовград през 2008 г.

Изглед към село Българска поляна през 2010 г.

Година на преброяване	Численост
1934	28 825
1946	31 380
1956	32 238
1965	28 020
1975	23 910
1985	21 145
1992	19 075
2001	15 414
2011	11 681
2021	8941

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[6]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	11 681	10 049	27	982	41	30	552	100,00	86,02	0,23	8,40	0,35	0,25	4,72
Тополовград	5588	5013	4	369	12	11	179	Тополовград	89,71	0,07	6,60	0,21	0,19	3,20
Българска поляна	189	160	0	29	0	0	0	Българска поляна	84,65	0,00	15,34	0,00	0,00	0,00
Владимирово	35	34		0	0		0	Владимирово	97,14		0,00	0,00		0,00
Доброселец	138	103	0	30			1	Доброселец	74,63	0,00	21,73			0,72
Каменна река	91	91	0	0	0	0	0	Каменна река	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Капитан Петко войвода	151	48	0	0	0	0	103	Капитан Петко войвода	31,78	0,00	0,00	0,00	0,00	68,21
Княжево	357	284	6	20	10	3	34	Княжево	79,55	1,68	5,60	2,80	0,84	9,52
Мрамор	427	376		38	6		6	Мрамор	88,05		8,89	1,40		1,40
Орешник	577	521	0	51			2	Орешник	90,29	0,00	8,83			0,34
Орлов дол	485	344	3	136	0	0	2	Орлов дол	70.92	0,61	28,04	0,00	0,00	0,41
Планиново	38	31	0	6			0	Планиново	81,57	0,00	15,78			0,00
Присадец	9	9	0	0	0	0	0	Присадец	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Радовец	718	650		55	5		5	Радовец	90,52		7,66	0,69		0,69
Сакарци	11	11	0	0	0	0	0	Сакарци	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Светлина	152	148		3	0		0	Светлина	97,36		1,97	0,00		0,00
Синапово	537	351	0	18			167	Синапово	65,36	0,00	3,35			31,09
Срем	459	409	4	27			18	Срем	89,10	0,87	5,88			3,92
Устрем	999	814	5	139			31	Устрем	81,48	0,50	13,91			3,10
Филипово	14	14	0	0	0	0	0	Филипово	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Хлябово	656	591	0	61			1	Хлябово	90,09	0,00	9,29			0,15
Чукарово	50	47	0	0	0		3	Чукарово	94,00	0,00	0,00	0,00	0,00	6,00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.: ^[7]

Манастирът в с. Устрем през 2008 г.

	Численост	Дял (в %)
Общо	11 681	100,00
Православие	8725	74,69
Католицизъм	54	0,46
Протестантство	66	0,56
Ислям	27	0,23
Друго	11	0,09
Нямат	366	3,13
Не се самоопределят	439	3,75
Непоказано	1993	17,06

Сградата на общинския съвет през 2010 г.

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[8][9][10][11][12]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	66,07 %	69,73 %	66,06 %	72,87 %	61,33 %
Общ брой места	17	17	17	17	17
Българска социалистическа партия	9		3
Национално движение „Симеон Втори“	3
Съюз на демократичните сили	2
Българска социалдемокрация	1
Зелена партия	1	5
Рома	1
Коалиция „БСП – БСД“ (Българска социалистическа партия, Българска социалдемокрация)		4
Български демократичен център (ЛИДЕР)		3			2
Коалиция „ГЕРБ – ВМРО“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение)		2
Коалиция „Заедно за община Тополовград“ (Съюз на демократичните сили, Национално движение „Симеон Втори“, Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз (ЗНС))		2
Стоян Тонев Тонев – инициативен комитет		1
Коалиция „За възраждане на община Тополовград“			4
Единна народна партия			4
ГЕРБ			3	5	5
Ред, законност и справедливост			3
Коалиция „Възраждане“				7
Коалиция „ЗА община Тополовград“				3
Алтернатива за българско възраждане				1
Национален фронт за спасение на България				1
Възраждане					8
БСП за България					2

Кметства

Резултати от местните избори за кметове на кметства, според листата на излъчване:^{[13][14][15][9][10][11][12]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Общ брой на кметствата	9	7	8	11	6
ГЕРБ			2	3	3
Възраждане					1
БСП за България					1
Съюз на демократичните сили	1				1
Коалиция „Възраждане“				4
Коалиция „ЗА община Тополовград“				4
Единна народна партия			3
Коалиция „За възраждане на община Тополовград“			2
Ред, законност и справедливост			1
Коалиция „ГЕРБ – ВМРО“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение)		3
Коалиция „Заедно за община Тополовград“ (Съюз на демократичните сили, Национално движение „Симеон Втори“, Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз (ЗНС))		2
Коалиция „БСП – БСД“ (Българска социалистическа партия, Българска социалдемокрация)		1
Зелена партия		1
Българска социалистическа партия	4
Българска социалдемокрация	1
Национално движение „Симеон Втори“	1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1
Инициативен комитет	1

Транспорт

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 140,4 km:

• участък от 36,5 km от Републикански път II-76 (от km 1,6 до km 38,1);
• последният участък от 33,5 km от Републикански път III-559 (от km 3,3 до km 36,8);
• началният участък от 32,8 km от Републикански път III-761 (от km 0 до km 32,8);
• последният участък от 13,6 km от Републикански път III-5505 (от km 3,2 до km 16,8);
• началният участък от 9,3 km от Републикански път III-7602 (от km 0 до km 9,3);
• началният участък от 14,7 km от Републикански път III-7612 (от km 0 до km 14,7).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-78. Мащаб: 1 : 100 000.