Успение Богородично (Гоце Делчев)

„Успение Богородично“ е българска възрожденска църква в град Гоце Делчев (Неврокоп), България, в Неврокопската епархия на Българската православна църква.^[1] Обявена е за паметник на културата с местно значение.^[2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

---

„Успение Богородично“
общ изглед
Местоположение в Гоце Делчев41.573056, 23.7275
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Гоце Делчев
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Неврокопска
Архиерейско наместничество	Гоцеделчевско
Тип на сградата	трикорабна псевдобазилика
Изграждане	1833 – 1841 г.
Статут	действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

Местоположение

Църквата е изградена в квартал Вароша – в центъра на обществената градина на днешния град.

История

Султанският ферман за строителството на църквата е издействан в 1830 година.^[3] Градежът започва в 1833 година, но е прекъснат поради чумна епидемия и е завършен чак в 1841 година, макар че освещаването става още в 1838^[1] или 1839 година.^[3]

През втората половина на XIX век църквата попада в центъра на споровете между привържениците на Цариградската гръцка патриаршия и Българската екзархия. В крайна сметка построеният от българите храм е присвоен от патриаршистите.^[4]

Възрожденската църква „Успение Богородично“ е включена под ведомството на Неврокопската българска епархия след Междусъюзническата война.^[4]

Днес църквата е действащ православен храм и е със статут на паметник на културата с местно значение.

Архитектура и интериор

В архитектурно отношение църквата е трикорабна псевдобазилика с една апсида на изток. Откритият трем в югозападния ъгъл е преустроен в параклис. Църквата е изградена от последователни редове камъни и тухли, като в зидарията са използвани и елементи – капители и колони, от по-стар храм. В 1904 година е долепена камбанария с две камбани.^[1]

Вътрешното пространство е разделено на три кораба чрез седем двойки колони, като в западната част е оформено женско отделение. Неговият парапет е начупен (извит) и украсен с ромбове, оцветени в сиво-синьо.^[3]

Изключително ценен е иконостасът на в църквата, рисуван и с майсторска резба по венчилката и царските двери.^[5] Той е масивен, четириделен, с частична дърворезба по олтарните двери и венчилката, както и по рамките на иконите. Цокълните табли са украсени с разцъфнали рози и пъпки върху светлосин фон. Тази декорация е късна и е закрила сцените от „Историята на Адам и Ева“. Дърворезбата на олтарните двери е позлатена и ажурна в горната част. В медальони са представени образите от „Благовещение“ и църковни отци. Венчилката е добре оформена с традиционния кръст и лами.^[3]

Част от иконите са дело на банския зограф Димитър Молеров.^[2][5] Другата част са на неизвестен много добър зограф. Повечето от малките иконостасни икони са на Серги Георгиев. Майсторски резбовани са владишкият трон и проскинитарият. В храма има много ценни преносими икони от Възраждането.^[5]

Иконите, разположени в иконостаса – 14 (12 царски и 2 странични) на царския ред, два реда празнични (по 23) и апостолски – 13 са изключително ценни. Те са изработени от различни иконописци. Част от тях принадлежат на втория представител на Банската художествена школа – Димитър Молеров, изписани през юли 1840 година и с подписани: „рука Димитриа от Разлог Банско“ („Възнесение Христово“, „Св. Илия“, „Христос Вседържител“ (с дарители Георги и Фиана), „Св. Никола“ (с имената на Никола, Натко, Петра, Георги), „Св. Атанасий“ – с дарение на две еснафски организации („хабаджийска и саматрижийска“).^[3][2][5]

Освен на иконостаса, икони са разположени до колоните в наоса – „Успение Богородично“ (1895), „Кръщение Христово“ (1888), „Св. Спиридон“ (1903) и други. Характерно за църквите в района е, че непосредствено до царските икони на иконостаса на северната и южната стена да се прибавя по още една икона. Конкретно тук са изображенията на Свети Георги и Свети Димитър.^[3]

С майсторска изработка са другите църковни мебели – архиерейски трон с иконата на Христос, проскинитарий и амвон. Таваните са дървени, касетирани и апликирани. Средният е с изображението на Христос Вседържител с херувими около него, а в страничните – розети. Централната подова плоча е мраморна с изрязан двуглав орел с корона.