Успение Богородично (Самарина)

„Успение на Пресвета Богородица“ (на гръцки: Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου), известна като „Голяма Богородица“ (Μεγάλη Παναγία) е православна църква, в пиндското село Самарина, Егейска Македония, Гърция.^[1][2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

---

„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου
Храмът в 1910 година
Местоположение в Гревена40.104635, 21.021825
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Самарина
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Гревенска
Изграждане	1816 година
Статут	паметник на културата
Състояние	действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

Местоположение

Христос Вседържтел от тавана на храма

Църквата е разположена в източната част на Самарина и е главният храм на селото.

Датировка

Каменен надпис на трегера над южния вход гласи „1816 юли 15“.^[1]

Архитектура

В архитектурно отношение е много голяма трикорабна базилика с дървен покрив с голям притвор и женска църква над него, трем на запад и юг. В източната част на трема има параклис, посветен на Светите апостоли Петър и Павел. Двуетажната женска църква е изградена в 1812 – 1816 година и на входа ѝ са изображени Глада и Смъртта. В голямата полукръгла апсида около 1850 година се хваща бор, който е запазен. Подът в храма е по-късен.^[1]

Кулата на камбанарията е югозападно от храма. Представлява красива триетажна, каменна постройка, изградена в 1876 година. Основата ѝ е квадратна, а етажите многоъгълни. На етажите има сводести отвори.^[3]

Ктиторският надпис и стенописи

Стенопис с изображение на Успение Богородично над входната врата

Във вътрешността храмът притежава ценен резбован бароков иконостас, дело на местни майстори.^[4][1] Иконостасните икони са изработени в 1811 г. от Михаил Анагност, който на престолната икона Богородица с Исус Христос оставя подпис „...Δια χειρος Μιχαιλ αναγνωστου υιου Δημητριου 1811“.^[5] На преносима икона от иконостаса има надпис „Αρχιερατεύοντος του πανιερωτάτου Βαρθολομαίου 1820“.^[3] Много от иконите на иконостаса обаче са копия, защото оригиналите са откраднати.^[1]

Красивият владишки трон има 5 стъпала вместо традиционните 8. Стенописите са изписани според зографския надпис в 1829 година. Те са дело на двама самарински художници Христос Папайоану и Й. Папайоану, рисували над 300 църкви по целите Балкани.^[1] Според друг източник са дело на зографа Антоний.^[6] Ценен е и амвонът, който е уникален с това, че на оградата му е изобразен ангел в униформа на средновековен византийски офицер.^[3]

В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.^[1]