Самарина

Самарѝна (на гръцки: Σαμαρίνα; на арумънски: Samarina) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Селото традиционно има арумънско (влашко) население.

Самарина Σαμαρίνα
— село —
Самарина 40.104444, 21.018056 Самарина Самарина
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Гревена
Географска област	Пинд
Надм. височина	1450-1550 m
Население	253 души (2021 г.)
Пощенски код	511 00
Телефонен код	2462
Официален сайт	samarina.gr
Самарина в Общомедия

География

Селото е разположено на 1450 m надморска височина,^[1] на 50 km западно от град Гревена в източното подножие на Смолика (Смоликас), Северен Пинд. Макар и разположено в македонската областна единица Гревена, селото е в долината на река Вьоса и географски принадлежи на Епир, а не на Македония. Най-близките селища са Фурка от епирския дем Коница на северозапад, Жужел от костурския дем Нестрам на север през планината Куркури и гревенското Филипеи (Филипища) на изток. Самарина е най-високо разположеното селище в Гърция.

История

В Османската империя

Църквата „Успение Богородично“ в 1910 г.

Самарина заедно с Мецово и Авдела е един от най-големите арумънски центрове в Пинд. В църквата „Свети Илия“ има надпис от 1828 година, а в „Успение Богородично“ от 1829 година, споменаващи митрополит Антим II Гревенски.^[2] „Рождество Богородично“ е от 1869 година.^[3]

Традиционно в XIX век Самарина е в лоното на елинизма, но в селото макар и в по-слаба степен от Авдела си пробива път Румънската пропаганда в Македония. В 1880 година в Самарина е основано румънско училище от Т. Шому.^[4]

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„Неоспоримъ фактъ е, че, откато се е отстѫпила Тесалия на Гърцитѣ, тѣзи лѣтни села отъ година на година все се намаляватъ по численностьта на жителитѣ си...^[5] Авдела... брои 200 кѫщи съ 300 фамилии, а прѣди е имало повече отъ 400.“^[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Самарина брои 2600 жители власи.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Самарина е чисто влашко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 902 къщи.^[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Самарина (Σαμαρίνα), Гревенска каза, живеят 3059 гърци влахофони, от които 52 румънеещи се.^[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Самарина влиза в състава на Кралство Гърция.

На 29 август 1917 година тук по време на Първата световна война и в близост до фронтовата линия на Солунския фронт, седем интелектуалци от армънски произход прогласяват пиндската автономия, станала известна постфактум под името Република Самарина.

Преброяването от 1920 година е извършено зимно време, когато жителите на селото със стадата си са в Тесалия и затова показва само 76 жители.^[1]

По време на Итало-гръцката война (1940-1941) Самарина за кратко е окупирана от италианците. Поради Втората световна война и особено поради последвалата Гражданска, Самарина опустява.^[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Самарина на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Караули[11]	Καραούλι	Скопия	Σκοπιά[12]	връх СЗ от Самарина[11]
Гургулиос[11]	Γκουργκούλιος	Капетан Цекурас	Καπετάν Τσεκούρας[12]	връх З от Самарина (2253 m)[11]
Лазена[11]	Λάζενα	Лазена	Λάζαινα[12]	гора Ю от Самарина[11]
Йоца[11]	Γιότσα	Йоцас	Γιότσας[12]	едно от имената на река Кумуманири[11]
Ренда[11]	Ρέντα	Рендас	Ρέντας[12]	връх И от Самарина (1732 m)[11]
Делихмет[11]	Ντελιχμέτ	Александрос Дякос	Άλεξ. Διάκος[12]	връх С от Самарина (1810 m)[11]
Валия Ниница[11]	Βάλια Νινίτσα	Мелас	Μελάς[12]	река И от Самарина[11]
Бразитика[11]	Μπραξιτίκο	Бразитикос	Μπραζιτίκος[12]	местност СИ от Самарина[11]
Греко[11]	Γκρέκο	Ромиос	Ρωμιός[12]	едно от имената на река Кумуманири[11]
Галцерими[11]	Γκαλντερίμι	Литострото	Λιθόστρωτο[12]	местност ЮИ от Самарина[11]
Панда Кицу[11]	Πάντα Κίτσου	Кицос	Κίτσος[12]	местност ЮИ от Самарина[11]
Боца[11]	Μπότσα	Балдумис	Μπαλντούμης[12]	връх ЮИ от Самарина (2027 m)[11]
Какарадза[11]	Κακαρότζα	Какарондзас	Κακαρόντζας[12]	гора СИ от Самарина[11]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	4198[1]	76[1]	603[1]	1142[1]	4[10]	5[10]	10[10]	605[10]	285[10]	701	378	253

Личности

Капитан Костас Ризос (Цекурас) от Самарина и секретарят му К. Азариас от Егио

 Основна статия: Самаринци

В 1740 – 1750 година в района на Самарина действа хайдутинът (клефт) Янис Прифтис. От Самарина са капитаните от Орловото въстание Акармос Хадзиматис и Йоанис Флорос, убит в Пелопонес. В ΧΙΧ век хайдутин от Самарина е Михос Самариниотис. От Самарина е новомъченикът Свети Димитър Самарински, пострадал за вярата в 1808 година. В Гръцкото въстание от 1821 година взимат участие Вулис Йоцас, Михас Гризиотис и Никос Гризиотис, които взимат участие в Маняшката битка. 120 самаринци под командването на Михос Флорос взимат участие в обсадата на Месолонги и са в авангарда при пробива.

В XVIII – XIX век Самарина е център на художествена школа с видни представители Димитър Самарински, Йоан Анагност, Михаил Анагност, Димитриос Питенис. Самаринци участват в гръцко-български сблъсък в Македония в началото на XX век – Атанасиос Ваяс (Αθανάσιος Βάγιας) е гръцки андартски деец, работил под командата на Йоанис Каравитис като водач на чети,^[13] Йоргос Лепидатос (? – 1906) и Костас Ризос (1880 – 1927) са андартски капитани, а Христо Семерджията е деец на ВМОРО в Хрупищко.^[14] Между двете световни войни видни самаринци са юристът и политик Димитриос Дзимас (? – 1936) и арумънският поет, преводач и политик Зику Арая (1877 – 1948). Видни арумънски активисти от периода на Втората световна война са Алкивиад Диаманди (1893 – 1948) и Никола Матуси (1898 – 1991), водачи на колаборационистката организация Римски легион (1941 – 1942).

Литература

• Ενισλείδης, Χρήστος Μ., „Η Πίνδος και τα χωριά της, Σπήλαιο – Γρεβενά – Σαμαρίνα“, Αθήνα 1951.
• Πλίτσης, Μιχάλης Ζ., „Οι χοροί της Σαμαρίνας“, Αθήνα 1993.