Франсоа Перие (психоаналитик)

Франсоа Перие (на френски: François Perrier) е френски лекар, психиатър и психоаналитик.

Франсоа Перие François Perrier
френски психиатър и психоаналитик
Роден	25 юли 1922 г. Париж, Франция
Починал	2 август 1990 г. (68 г.) Париж, Франция
Националност	Франция
Научна дейност
Област	Психология
Учил при	Жак Лакан

Биография

Роден е на 25 юли 1922 г. в Париж. Учи медицина и психиатрия в Париж. Става психоаналитик след обучителна анализа с Морис Бове, след това с Саха Нахт и последна трета с Жак Лакан. Като лаканианец той става един от така наречените „трима мускетари“ на водещи ученици на Лакан: Серж Льоклер, Владимир Гранов и той.^[1]

Перие е определян от Елизабет Рудинеско като „скитащия трубадур на лаканианството, наивен и страстен, причудлив като своя учител (чийто гений му липсваше), но удивителен теоретик на женската сексуалност, хистерия и любов“.^[2]

Психоаналитична политика

След като членува в Парижкото психоаналитично общество Перие участва в основаването на Френското психоаналитично общество (ФПО) през 1953.

Заедно с Гранов и Льоклер в началото на 60-те той се опитва да издейства признание на обществото от страна на Международната психоаналитична асоциация (МПА).^[3] След неуспеха на усилията им през 1964 г., в къщата на Перие, в присъствието на Жак Лакан и Натали Залцман, неговата бивша съпруга се основава École Freudienne de Paris.

През 1966 г. Перие е първия, който напуска борда на новата институция заради разногласия по въпроса с обучението. През 1969 г. настъпва т. нар. трета схизма във френската психоаналитична история, когато той заедно с Пиера Олание, Жан-Пол Валабрега и още няколко други психоаналитици основават т. нар. четвърта група.^[4] За първи президент е избран Перие, който напуска поста през 1981 г.

Перие достига до заслючението, че Жак Лакан е „гений на създаването на проблеми“;^[5] и че неговите последователи са „пътешественици в царството на 'Транслакания“.^[6] Умира на 2 август 1990 г. в родния си град.

Библиография

1. с Granoff, Vladimir. (1960). Le désir et le féminin. Paris: Aubier.
2. L'Amour, Ed.: Hachette Pluriel, 1998
3. La Chaussée d'Antin: Oeuvre psychanalytique I, Ed.: Albin Michel, 2008
4. La Chaussée d'Antin: Oeuvre psychanalytique II, Ed.: Albin Michel, 2008
5. Les corps malades du signifiant: séminaires 1971 – 1972. Paris: InterÉditions (1984)
6. Double lecture: le transubjectal: séminaires 1973 – 1974. Paris: InterÉditions (1985)