Функционална група
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
В органичната химия, функционални групи са специални групи от атоми в молекулата, които са отговорни за специфичните химични реакции и свойствата на тази молекула. Еднаквите функционални групи встъпват в еднакви или подобни химични реакции, независимо от големината на молекулата, част от която са.[1][2] Реактивоспособността на функционалната както и свойствата на съединението група може бъде повлияна от обкръжаващите функционални групи или структурата на съединението като цяло (дължина на въглеродната верига и пр.). Съединения с една и съща функционална група, но различна дължина на въглеродната верига образуват т.нар. хомоложен ред: напр. алкани, алкохоли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини и т.н.

Пример за влиянието на функционалната група върху химичните и физичните свойства е даден в следната таблица:
Комбинирането на имената на функционалните групи с тези на изходните алкани дава рационална номенклатура за именуване на органичните съединения.
Атомите на функционалната група са свързани помежду си и към цялата молекула посредством ковалентна връзка. Когато групата от атоми е свързана с останалата част от молекулата чрез йонна връзка, говорим за полиатомен йон или комплексен йон. Всички те не наричат „радикал“.
Първият въглероден атом след този, за когото е свързана функционалната група се нарича алфа; вторият бета; третия гама и т.н. При наличието на повече от една функционална група броенето започва от тази, чиито атом заловен за основната верига е с по-голяма атомна маса.
Remove ads
Функционалните групи в органичния синтез
Функционалните групи играят важна роля в органичния синтез, тъй като те определят свойствата и реактивността на съединението. За пример: Алканите са слабореактивни и към тях е трудно да се „прикрепи“ алкилов остатък на точно определена позиция. Функционалните групи (напр. двойна връзка, групи съдържащи кислород или азот) правят съединението по-реактивно, затова често се налага прикрепването на функционална група (функционализиране) с помощта на която се получава желаното съединение. Например, за да се синтезира изооктан (въглеводород с осем въглеродни атома, който се използва на определяне на октановото число на бензините) от изобутан (4 въглеродни атома), най-напред бутана се дехидрогенира (отделяне на водородна молекула от бутана) до изобутен (съединение с една двойна връзка). Двойната връзка димеризира (две молекули бутен се „обединяват“) при което се получава изооктен, той от своя страна се хидрогенира (присъединяване на водородна молекула към двойната връзка) за да се получи изооктан.
Получаването на изооктан от изобутен е илюстрирано на следващата фигура:
Remove ads
Таблица на основните функционални групи
Във формулите със символите R и R' най-често се обозначени въглеводородна странична верига, но може да се има предвид и всякакъв страничен радикал.
Въглеводороди
Групи, съдържащи халогени
Групи, съдържащи кислород
Групи, съдържащи азот
Групи, съдържащи сяра
Групи, съдържащи фосфор
Групи, съдържащи бор
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads